Родът на старозагорските Калпакчиеви има много разклонения и потомците на тези достойни българи могат да се гордеят с делата им 
- Старозагагорски митрополит Панкратий (починал)

Житие и страдание на св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски

8 октомври - Прпмчк Игнатий Старозагорски
Свети Игнатий живял през VIII и началото на ХIX век. Родил се в Стара Загора. Бил кръстен с името Иван. Още на младини той се преселил заедно с родителите си в Пловдив, където завършил учението си, а след това постъпил като послушник в Рилския манастир. Понеже попаднал на груб и жесток старец, той го напуснал, след като шест години търпял издевателствата му, и се завърнал у дома. Турци убили баща му и заставили цялото семейство да смени вярата си. След време Игнатий горчиво се разкаял и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа. Така и станало - бил обесен на 8 октомври 1814 г. Главата на светеца се пази в руския манастир на Атон "Св. Панталеймон".

---

Св. преподобномъченик Игнатий бе роден в град Стара Загора - в тогавашната Търновска епархия. Баща му се наричаше Георги, а майка му - Мария: в св. Кръщение те нарекоха сина си Иван. След известно време цялото семейство се премести да живее в Пловдив и родителите изпратиха своя син на училище да изучава Свещеното Писание.
    Учението изключително много се удаваше на младия Иван. За кратко време той премина първоначалните степени на обучение по славянски език и започна да се занимава по-задълбочено със своето образование. При всичко това, обаче, желанието на сърцето му беше насочено другаде. Още от детинство той обичаше уединението и копнееше за монашески живот. Затова не след дълго остави родителите си, отиде в Рила планина и постъпи като послушник в Рилския монастир, но попадна в ръцете на един груб и жесток старец. Шест години той търпеливо понасяше ругатни и побои.
    Тук по-рано се беше подвизавал неговият вуйчо Иван Калпакчиев, който в монашество бе наречен Игнатий. Той преди бил разбойник, но се покаял, приел монашеско пострижение в Рилския монастир и със свои средства изградил постницата и църквата "Св. апостол и евангелист Лука", и украсил стените и с прекрасни стенописи в 1799 г. - 7 години след своето обръщане и покаяние. ( Както сочи надписът над входните врати на църквата).
    В монастира Иван още повече се трудеше за своето образование, като заедно с това служеше в монастирския храм и четеше цялото денонощно богослужебно последование, а от друга страна - с голямо незлобие търпеше жестокостта на стареца си. Един ден този старец побесня от гняв, взе оръжие и искаше дори да го убие. Уплашен от това, Иван си отиде и отново се върна в родния си край. Там по Божие допущение той изпадна в тежки изкушения и пострада от много бедствия, нанасяни му от враговете на човешкото спасение. Тези събития по-късно дадоха насока на неговия по-нататъшен живот и станаха причина той да поеме върху себе си трудния подвиг на мъченичеството заради Христа.
    Когато сърбите се надигнаха против турците и тръгнаха на война срещу им, турците от своя страна също събраха войска и насилваха бащата на Иван да отиде с тях. А понеже беше едър и храбър мъж, поискаха дори да го поставят хилядник, но той им отговори:
    - Не мога аз да отида против единоверните на мен християни!
    Тогава злобните агаряни го прободоха в дясното ребро като Господа Иисуса Христа, а после му отрязаха главата. Така той завърши мъченически живота си за да запази своята Православна вяра. После побеснелите мохамедани отвлякоха жена му и двете му дъщери, и след много заплахи насила ги потурчиха.
    Щом видя това, Иван се преоблече и се скри в дома на една старица. Измъчени от турците, майката и сестрите казаха къде е скривалището му, и богоненавистниците изпратиха свои хора да го хванат. Така се случи, че изпратените видяха самия него, но не го познаха, а той им каза, че такъв човек не се е явявал по тези места - и те си отидоха.
    Обезпокоена за него, старицата, при която бе отседнал, го изпрати в Румъния, в град Букурещ - там Иван се запозна със светия преподобномъченик Евтимий, и между тях се създадоха топли братски отношения и искрена любов.
    Но в Букурещ, като в голям град, особено много се ширеше беззаконието и блудодеянията - основателна причина за опасения в душата на Иван да не би да се увлече в този смраден водовъртеж. Той реши да замине за света Гора. На път за там се отби в Шумен и намери своя приятел Евтимий, който преди него беше напуснал Букурещ, но за нещастие там, в Шумен, се беше отрекъл от Христа. От това Иван силно се наскърби и реши по-скоро да си тръгне от града, за да не би и с него да се случи подобно бедствие. Но преди още да изпълни намерението си, нападнаха го някакви турски войници, разграбиха вещите му в стаята, съблякоха го и го принуждаваха да се отрече от своята вяра и да стане турчин. Той се уплаши и им даде обещание, че ще го стори. Турците повярваха на думите му, оставиха го и оттам нататък се погрижиха само за грабежа си.
    При първата удобна възможност Иван веднага избяга от града и вървя ден и нощ, докато стигне Стара Загора. Там срещна един светогорски монах, проигумен на монастира "Григориат". Заедно с него той отиде на света Гора и известно време живя в тази обител. После пребиваваше и в други обители, а накрая остана в скита "Св. Анна" при приснопаметния отец Василий.
    Веднъж отец Василий го взе и отиде заедно с него по някаква работа в Солун. Точно по това време в Солун пострада св. преподобномъченик Давид. Щом го видя обесен заради Христовото име, в душата на Иван запламтя огънят на любовта към Бога - той пожела още там да пострада мъченически заради Христа и щеше да го стори, ако не го беше задържал друг един старец, който тогава го взе от о. Василий. Заедно с този старец Иван се завърна в скита "Св. Анна", но там старецът се разболя и няколко дни по-късно почина в Господа.
    За празника Петдесетница дойде един инок от скита "Св. Иоан Предтеча" за да посети братята в скита "Св. Анна", и разказа, че наскоро е пострадал заради Христа светият преподобномъченик Евтимий. Щом чу това, Иван от сърце се зарадва и прославяше Бога. От този дивен подвиг на неговия събрат в сърцето му се разгоря още по-голяма ревност по Бога и желание със също такова мъченичество да умие греха на отричането си с думи от Спасителя.
    Тогава Иван отиде в "Новия скит" и прекара няколко дни в колибата на стареца Козма. Там се запозна с някойси отец Прокопий, който го заведе в скита "Св. Иоан Предтеча" при известния на мнозина духовник Никифор. Никифор беше старец и духовен наставник на неговия приятел св. Евтимий. Той прие Иван с радост и го повери на грижите на първия от своите подчинени - стареца Акакий.
    Там Иван най-сетне намери пристанище за своята душа. Под мъдрото духовно ръководство на своя старец той се упражняваше в безмълвие и усърдно изпълняваше възложеното му молитвено правило. Живееше, освен това, в най-строго въздържание - хранеше се само с хляб и пиеше малко вода, колкото едва да покрие нуждите на човешкото си естество. С всеки изминат ден той увеличаваше коленопреклонните си молитви и поклоните - така целият негов живот се превърна в сърдечен молитвен вопъл към Господа. С благоговение четеше светото Евангелие на църковно - славянски език, често пъти през деня прочиташе акатист на Пресвета Богородица и със сълзи Я умоляваше да бъде удостоен с мъченическа кончина.
    Въпреки многобройните си трудове и изнурителен живот той не изглеждаше унил, а напротив - беше бодър и със светло лице. Крайно усърден в послушанието си, Иван не искаше да изостава ни най-малко от своя духовен събрат св. Евтимий. Всеки ден си мислеше за неговия мъченически подвиг, стараеше се да прави това, което и той е правил, и му се молеше да се застъпва за него пред Бога и да го укрепи в предстоящите му страдания за Христа.
    Често пъти дяволът подигаше в душата му силна и настойчива борба. Светско пристрастие, самолюбие, славолюбие, помисли за непослушание към своя духовник и сластолюбие нерядко го смущаваха, но той им противостоеше с твърдост и по Божията благодат победи вражеските коварства.
    Веднъж дяволът разгоря в сърцето му страшен огън на плътска похот. Тогава той побърза да отиде при своя наставник, стареца Акакий, който го утеши и с богомъдрите си поучения го увещаваше да не се поддава на това изкушение. После Иван отиде в църквата, взе в ръцете си иконата на св. Богородица, целуваше я и със сълзи молеше Божията Майка да му помогне и да го освободи от дяволските нападения. Действително, Премилосърдната Владичица по чуден начин го избави от тази борба и оттогава душата му се умиротвори.
    Но при всичките си духовни подвизи и трудове Иван гледаше към своето отдавнашно желание - мъченичеството заради Христа. Често пъти той със сълзи молеше духовния си отец да го благослови за такъв подвиг, но отначало известно време не получаваше позволение. След това старецът Акакий се убеди в неговото силно желание да положи душата си за Христа, видя, че това е Божията воля, пострига го за монах с името Игнатий и му даде благословение да отиде в Цариград и да изпълни богоугодното си желание.
    За негов придружител бе определен духовникът Григорий ( Този духовник Григорий четири пъти е съпътствал различни атонски преподобномъченици до мястото на техните страдания) - заедно с него блаженият Игнатий трябваше да замине за турската столица. След обща молитва и благословение от всички скитски отци и братя, той отиде в Иверската св. обител, поклони се на чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена "Вратарница", и се прости и с тамошните монаси и духовници. После двамата с Григорий отидоха в Лаврата на преподобни Атанасий и оттам на 12 септември заминаха с кораб за Цариград, където пристигнаха на 29-ти същия месец. В града ги прие един благочестив християнин и ги настани да живеят в неговата работилница.
    В Цариград живееше един христолюбив човек на име Иван, който преди това бе послужил на св. Евтимий. Щом узна за тяхното идване, той много се зарадва. Срещнаха се с него и му откриха своето намерение, а той изяви готовност да им помогне в онова, което ще им бъде потребно.
    Определиха в настъпващия петък Игнатий да отиде и да изповяда вярата си пред турския съд. Преди това той се причасти с Пречистите Тайни, облече се в турски дрехи и просеше от своя спътник Григорий да се моли за него. Григорий дълго му говореше и го наставляваше как трябва с търпение да премине предстоящия му подвиг. После те се разделиха със сълзи и блаженият Игнатий побърза да отиде и да изпълни своето желание. Но така се случи, че в този ден комисията на турския съд (наричана "диван") нямаше заседание и св. Игнатий със скръб се върна при своя спътник. На въпроса защо толкова скоро се е върнал, той отвърна:
    - Нямаше ги там, братко - нито султанът, нито везирът!
    Поради някакви държавни причини дори до идващия вторник "диванът" нямаше заседание. Междувременно преподобни Игнатий отиваше с намерение да изповяда вярата си, но не му се удаде случай да го стори и той се връщаше скръбен.
    Тогава Григорий бе посъветван от един свой познат християнин да изпрати мъченика в дома на друг християнин за да се помоли пред чудотворната икона на Пресвета Богородица, която се намираше там. Григорий така и направи. Цяла нощ св. Игнатий се молеше пред образа на Божията Майка със сълзи - да му помогне в неговия мъченически път. В полунощ той бе укрепен от дивно Божествено видение: от иконата на Пречистата Богородица на три пъти се яви светъл венец и застана върху него. За това после разказаха някои хора, които тайно наблюдавали св. Игнатий по време на молитвата.
    На сутринта, докато се връщаше при Григорий, той узна, че "диванът" през този ден ще има заседание.
    Изпълнен с радост и Божествена ревност, св. Игнатий влезе в съдебната палата, застана и извика с дръзновение:
    - Лоши хора дават подправена монета за истинска и с насилие принуждават човека да я вземе!
    - Да, това не е хубаво нещо - каза съдията. - но кои са тези нечестиви хора?
    - Това са някои мохамедани - отвърна му той. - Когато аз бях невръстно момче, принуден от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята вяра. А сега виждам нечестието на своето обещание и дойдох тук за да си взема думата назад и да изповядам пред вас моя Христос - истинския Бог и Създател!
    При тези думи той свали от главата си зелената турска чалма и я захвърли на земята.
    Изненадан от тази постъпка, съдията гневно го попита:
    - Кой те доведе тук? Монах или цивилен?
    - Сам дойдох - отвърна му мъченикът - със силата на Христа! Доведе ме моето собствено желание да очистя съвестта си.
    След това извади образа на Господа Иисуса Христа, който държеше в пазвата си заедно с един кръст, и добави:
    - Виждаш ли Съдията на вселената?
    Турчинът му каза:
    - Човече, остави тези глупости, размисли и ела на себе си! За теб ще бъде по-добре ако изпълниш обещанието си. Защото ако останеш в това изповядване, ще понесеш страшни страдания, а накрая - и смърт. Но ако направиш каквото ти казваме, ние ще ти дадем много дарове за да живееш в доволство през целия си живот; ще ти окажем големи почести и ще се радваш винаги заедно с нас!
    Мъченикът му отвърна:
    - Твоите дарове и почести са временни и ги подарявам на теб - временния. А колкото до наказанията и смъртта, с които ме заплашваш - не за пръв път чувам за тях, но още преди да дойда тук добре съм се подготвил. Всъщност аз за това именно дойдох: да ме умъртвиш заради моя Христос, Който единствен е вечният и безсмъртен Бог - и Неговите дарования са вечни, а Царството Му е безкрайно, неизказано и непоколебимо (Евр.12:28). А вашият лъжепророк Мохамед е учител на пагубата, отстъпник от Бога и приятел на дявола - затова и учението му е сатанинско. Вие, които от обич към суетата и греха му повярвахте, ще се мъчите заедно с него, ако не се обърнете към истинския Бог - Христос!
    Щом съдията чу това, лицето му се изкриви от ярост, тъй че не можеше и да говори: той направи знак с ръка да изгонят мъченика навън. Един от слугите го хвана и започна да го влачи насила, но мъченикът му удари плесница, отскубна се и побягна към съдията, преклони колене и започна да изобличава него и вярата му. Тогава слугите се нахвърлиха върху него и го отведоха в тъмница, стегнаха нозете му в клада, а на шията му сложиха тежки железни вериги. После започнаха да го обиждат, гавреха се с него и го принуждаваха да се отрече от своята вяра. Но светият Христов страдалец понасяше всичко с твърдост, мъжество и благодарност към Бога, изпълнен с радост че страда заради Господа - с такава радост, каквато изпитваха Апостолите, когато ги биха и ги изгониха от синагогата задето проповядват Христа (Деян.5:40).
    След като свърши заседанието на "дивана", съдията отведе мъченика на специален разпит и го попита кой го е довел там. На това св. Игнатий отговаряше само едно:
    - Моят Господ Иисус Христос ме доведе!
    - Чедо - рече му съдията, - ела на себе си и недей да бъдеш толкова дързък, защото ще понесеш нечувани мъчения! И не се надявай, че ще бъдеш посечен и християните ще вземат кръвта ти за освещаване, защото аз ще те обеся!
    Мъченикът каза:
    - Ах, съдия! Дали ще ме посечеш, или ще ме обесиш - за мен е без значение! Но и в двата случая ти ще ми направиш голямо благодеяние. Всичко това приемам с радост заради любовта си към Христа.
    Тогава по заповед на съдията хвърлиха мъченика в някаква скрита и мрачна тъмница. Скоро за всичко това узна и придружителят на преподобния - Григорий: той със сълзи се молеше на Подвигоположника Иисус Христос да укрепи Своя раб Игнатий за да завърши с добър край пътя на своето мъченичество. Също и други някои християни раздадоха много милостиня за да помогнат духовно на преподобния Игнатий и да изпросят за него Божията милост.
    В тъмницата светият мъченик се радваше в Господа и усърдно Му се молеше. А колко много мъчения му причиниха в нея жестоките и безмилостни слуги на дявола - това знае единствено Бог, Който изпитва сърцата на всички!
    Св. Игнатий остана в тъмницата две денонощия. Твърд във вярата си, той не се поддаваше нито на измамните обещания, нито на грозните заплахи. След това съдията прати да го доведат за ново разследване, но той пак дръзновено изповяда Иисус Христос, Който е истинският Бог, посрами дълбоката им заблуда и изобличи техния прелъстен от бесовете лъжепророк Мохамед.
    Тогава съдията изгуби всякаква надежда, че ще успее да го подлъже, и го осъди на смърт чрез обесване. Заптиетата веднага го взеха и го поведоха. А той, макар обезсилен от глад и телесни страдания, отиваше към мястото на екзекуцията с истинска радост и с желание по-скоро да се освободи и да бъде с Христа (Филип.1:23).
    Колко усърдно се стремеше той към Сладчайшия Спасител Христос! Заради Него доброволно презря и света, и наслажденията, и тялото си, младостта си и дори самия си живот!
    Стигнаха до едно място, наричано "Пармак-капу". Св. Игнатий помисли, че ще го обезглавят, коленичи и преклони глава, но понеже заповедта беше да го обесят, мъчителите го хванаха и го повлякоха към бесилото. Там, побеснели от злоба, те го обесиха - това стана на 8 октомври 1814 година: светият преподобномъченик Игнатий предаде душата си в ръцете на Христа Бога, за Когото се подвизаваше през своя монашески живот, за Когото и усърдно пострада.
    Така от долината на страданията в този живот блаженият премина във вечните Небесни селения, за да се радва заедно със светите мъченици и да прославя Единия Бог в Троица во веки.
    Неговият придружител Григорий с радост научи за блажената му кончина и мислеше как да вземе неговите свети мощи. След три дни той ги откупи от турските войници за много пари и на 14 октомври отпътува от Цариград. Шест дни по-късно пристигна на света Гора. Там мощите на двамата преподобномъченици Евтимий и Игнатий бяха положени в новопостроения в тяхна чест храм.
    Но нека разкажем и за някои необикновени чудеса, станали по молитвите на светия преподобномъченик.
    Един благочестив християнин дал на светеца преди неговата кончина кесия с малко пари за да ги употреби за свои нужди. Не може да има съмнение, че по време на мъченията турците са взели от мъченика тази кесия. Но когато той бе обесен, в същия час по чуден начин кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в тази кесия на мнозина бедни хора, но те не намалявали и не свършвали.
    Един християнин, от желание да има при себе си светата кръв на Христовия мъченик, докато светецът беше обесен и стражите спели, отишъл нощем, пробол с игла крака на мъченика и с изтеклата кръв напоил една кърпичка. Няколко дни по-късно той разгърнал кърпичката, но какъв бил ужасът му, когато видял, че на нея е изобразен кръст със светата мъченическа кръв! Същата тази кърпичка с кръста видели и много други християни, и се удивили на това Божие чудо.
    В една от цариградските църкви на името на Пресвета Богородица веднъж дошли един бесноват човек и един парализиран. А монахът, който прислужвал там, имал при себе си шапката, носена от св. Игнатий по пътя към мястото на страданието и по-късно откупена от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Тогава станало дивно чудо: веднага парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум.
    Нека по молитвите на светия преподобномъченик Игнатий и ние да бъдем избавени от злото, да се удостоим с Небесното Царство и с благодатта на Господа Иисуса Христа, на Когото подобава слава, чест и поклонение във вечни векове, амин.http://manastir.narod.ru/Oct/JOct08b.htm

---

Св. Игнатий Старозагорски

Св. Игнатий Старозагорски живял в 18 и началото на 19 век. Родил се в Стара Загора. Бил кръстен с името Иван. Родителите му, Георги и Мария, се преселили в Пловдив. Тук дали сина си на учение. Богато надарен, Игнатий напреднал много в учението. Почувствувал от ранни младини влечение към монашески уединен живот. След като завършил учението си, той постъпил като послушник в Рилския манастир.
Тук преди се подвизавал неговият вуйчо Иван Калпакчиев, в монашество Игнатий. Бивш разбойник, тоя негов вуйчо се покаял и със свои средства построил постницата и църквата “Св. Лука”, недалече от манастира.

Като послушник Игнатий попаднал в ръцете на груб и жесток старец. Търпеливо шест години той понасял ругатни и побои. Но когато грубостта и жестокостта на стареца станали вече непоносими, той напуснал манастира и се завърнал у дома си.

Скоро след това турци убили баща му и насила заставили да приемат мохамеданството майка му и двете му сестри.

Бягайки от такова насилие, Игнатий трябвало да се крие на много места. Ходил и в Букурещ. Оттам решил да мине през България и да отиде в Света гора. По пътя около Шумен турци разбойници го заловили и като го заплашили, че ще го убият, го заставили да даде обещание, че ще смени своята християнска вяра с мохамеданска.

Пуснат на свобода, той горчиво се разкаял за това изнудено обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа.

От Шумен дошъл в родния си град Стара Загора. Оттук с един срветогорец заминал за Света гора. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, където прекарал известно време. Посетил още някои обители и се установил в един скит - високо, диво и непристъпно място. Тук се предал на най-тежки подвизи. Неговият опитен духовник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Узнал твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово, той го постригал в монашество, с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където Игнатий бил решил да приеме мъченически венец. Определил му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг.

След гореща молитва, облечен като турчин, монах Григорий се явил в мохамеданското съдилище, застанал пред страшния съдия и казал:

- Лоши хора дават подправената монета за истинска и с насилие принуждават човека да я вземе.

- Да, това не е хубаво нещо - казал съдията. - Но кои са тия нечестни хора?

- Това са някои мохамедани. На млади години ваши хора чрез насилие ме принудиха да дам обещание, че ще се откажа от Христа и ще приема мохамеданството. Виждам сега нечестието на своето обещание.

Като казал това, преподобни Игнатий снел от главата си зелената чалма, свещена за мохамеданите, и я захвърлил на земята.

- Кой те е довел тук? - гневно запитал съдията.

- Моето собствено желание да очистя съвестта си - казал Игнатий. И като изкарал от дрехата си иконата на Спасителя, добавил: Виждаш ли Съдията на вселената?

- Остави това - поскал да го прекъсне съдията. - По-добре ще бъде, ако изпълниш обещанието си. Ще бъдеш и на почит, и с пари. Иначе те очаква смъртно наказание.

След безрезултатни увещания от страна на съдията, започнало жестоко мъчение, което завършило с обесването на преподобния.

Това станало на 8 октомври 1814 година.

Три дни след това старец Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора. От тях са ставали чудеса на изцеления.

Главата на светия преподобномъченик Игнатий Старозагорски, се пази в руския манастир на Атон “Св. Панталеймон”.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991
http://pravoslavie.bg/content/view/3713/304/

---

Русский Пантелеймонов монастырь, или просто "Русик" что значит "русский", находится почти в конце пути парома от Уранополиса до Дафны , на незначительном расстоянии от нее.. Документы говорят о его существовании в 1765 году. До этого он находился там, где сейчас находится "Старый Русик", основанный в начале I Х века. Тогда большинство монахов в Русском монастыре были греки. Приток из России начался после освобождения России от татаро-монгольского ига. Тогда он занимал пятое место в ряду существовавших на Афоне монастырей. Пантелеймонов монастырь переживал времена подъема и упадка, но расцвет его приходится на вторую половину Х!Х века. В это время число монахов в нем превышало 1000 человек, столько же жило в нем рабочих. В прошлом веке в нем жили в основном русские и греки. Греки служили в соборе Великомученика и исцелителя Пантелеимона, а русская братия - в Покровском соборе. В великие праздники на Божественную литургию собирались в одном храме. Только в нашем веке монастырь становится чисто русским. Но Афон - часть Греции, и поэтому русские монахи принимают греческое гражданство. Русский монастырь был основан во времена св. равноапостольного князя Владимира и назывался обителью Богородицы Ксилургу (Древодел). Во второй половине XII века, а точнее в 1162 году, русские, которые ютились в небольшом скиту Богородицы Ксилургу, переселились в монастырь св. Пантелеимона Нагорный Русик, а в конце XVIII столетия иноки обосновались на берегу моря в обители с храмом Вознесения Господня, на месте нынешнего Пантелеимонова монастыря.

Паром причалил к пристани, и мы по мощеной дорожке стали подниматься к монастырю. Нам дали час на размещение в архондарике - монастырской гостинице и назначили место встречи перед входом в храм Пантелеимона Исцелителя. Кельи архондарика представляют собой небольшие комнаты, в которых вмещаются маленький шкаф, кровать и стол. Над столом - иконочка, на столе - старинный канонник и керосиновая ( парафиновая) лампа. Две соседние кельи разделены печкой. Всякий паломник сначала идет в гостиницу, где по Афонскому обычаю его встречают стаканом холодной воды,( в нашем монастыре есть еще квас), рюмка анисовой водки, рахат-лукум, кофе, чай. Только потом выясняют, надолго ли он, нуждается ли в ночлеге и т. д.

Оставив вещи мы идем через монастырские ворота и поднимаемся вверх к храму. Под нами мощенный камнем монастырский дворик. Осматриваемся. Прямо перед нами, под монастырской башней-колокольней, расположена трапезная. Это довольно большое здание типа базилики. У входа в трапезную невысокий каменный фонтан в виде многоярусной чаши. Он похож на каменный цветок. Когда-то из него истекала вода. Справа, чуть дальше, многоэтажный, величественный братский корпус, увенчанный большими зелеными куполами. Между трапезной и братским корпусом - ризница. Еще правее - два храма: Успенский и святителя Митрофана Воронежского. Перед ними растет большая пальма. Слева - тоже братский корпус, но поменьше, светло-серого цвета с византийским куполком на кровле.

Большие братские корпуса, окружающие монастырь, сейчас находятся в запустении и частично разрушены, частично восстановлены. Надобности в них на сегодняшний день нет, так как братии всего 50 человек. Древние путеводители сообщают, что когда-то братство насчитывало 3000 человек. Русский писатель Борис Зайцев, побывавший на Афоне в 1928 году, застал около пятисот человек братии, причем молодых было очень мало. В целом, архитектурный облик монастыря не несет традиционного характера, свойственного греческим обителям. Многоэтажные корпуса, рассчитанные на многочисленную братию, окружают старый, компактно застроенный в виде прямоугольника центр с главным соборным храмом XXI века св. великомученика и целителя Пантелеимона. В этом храме хранится глава св. Пантелеимона и частицы мощей Иоанна Предтечи, преподобномучеников Стефана Нового. Параскевы, великомученицы Марины, Иосифа Обручника, апостола Фомы, Иоанна Златоуста и многих других. Святыни , которые хранятся на Афоне, несут на себе печать подлинной византийской культуры и восхищают своим высоким мастерством. На Афоне находили убежище многие художники в годы турецкого владычества. Искусство, и особенно живопись, продолжала здесь традицию, не испытывая влияния Запада. Афон является богатейшей сокровищницей византийского искусства, но замолкаешь когда видишь иные сокровища - святые мощи и чудотворные иконы.

В монастыре вторым соборным храмом является храм Покрова Пресвятой Богородицы с приделом в честь св. Александра Невского. Здесь хранятся мощи многочисленных святых: Иоанна Предтечи, апостолов Петра, Андрея, Луки, Филиппа, Фомы, Варфоломея и Варнавы; первомученика Стефана, Исаакия Далмацкого, Дионисия Ареопагита, бессребреников Космы и Дамиана, Кирилла Иерусалимского, Трифона, глава преподобного Силуана Афонского. Здесь же находится чудотворная икона Божией Матери, именуемая "Иерусалимская", икона св. Иоанна Предтечи, древняя икона св. великомученика и целителя Пантелеимона и икона священномученика Харалампия. Третий храм освящен в честь святителя Митрофана, Воронежского Чудотворца. Имеется также малый храм Успения Пресвятой Богородицы и несколько параклисов-приделов или малых храмов. Монастырская библиотека содержит более 20000 книг и рукописей


ТАЙНИТЕ НА БЕЛИТЕ КИЛИИ ДО РИЛСКИЯ МАНАСТИР
Постницата - скит "Св. Лука" на двеста години

 

 Преди двеста години, на 30 септември е завършена и изографисана църквата "Св. евангелист Лука" (новата постница на Рилския манастир). Тази чаровна църква твори с пари и собствен труд монахът Игнатий, ученик на игумена Герасим. Така започва новия си живот най- чаровния скит по нашите земи, съхранил и доразвил паметта за Св. Иван и трагично загиналия му племенник Лука.
Само след шест години, вече йеромонах, той строи втората църква, посветена на "Покров Богородичен". Тя е изографисана в 1811 г. Ктитор е протоигумен Теодосий. Към църквите са изградени монашески килии. Бързо расте влиянието на постницата като междинен пункт по пътя за старата постница с пещерата и първия гроб на Св. Иван Рилски.
Връх в развитието на тази светиня е изграждането на училището до църквата "Св. Лука" в 1843 г. от Неофит Рилски. Тук се обучават много от бъдещите просветители на България. През 1844 г. Виктор Григорович, изследовател на Света гора, на път през Македония престоява няколко дни в манастира. Той разговаря с Неофит, даже пожелава да учи в това училище български език, но турските власти не му позволяват. В своята книга за пътуването си през България Григорович изтъква величието на Рилския манастир и голямото значение на школото на Неофит за българското Възраждане.
За първи път посетих постницата преди повече от 40 години. Сгушеният под Купените свети кът излъчваше святост и тайни...
Тайнствен е първият ктитор - монахът Игнатий, чиийто портрет е изписан в предверието на църквата. Когато започнах да свързвам прашинките от паметта, се очерта образ на невероятна личност. Игнатий е бивш хайдутин от Стара Загора. Родил се е в знатния род на Ради Калпакчи, брат му е известен свещеник в града.Принуден от золумите на башибозука, става хайдутин. С четата си действа в Средна гора и Балкана. Сестра му и трите й деца са потурчени, а зет му убит.
Около 1783 г. се отказва от оръжието и постъпва в Рилския манастир. Добър занаятчия, със златни ръце, в 1784 г. изработва източната кована порта на манастира. В 1792 г. става монах и при него идва племенникът му, отказал се от мохамеданството. Това е бъдещият новобългарски мъченик ИГНАТИЙ СТАРОЗАГОРСКИ, който след престой и в Света гора приема мъченическа смърт в 1814 г. Неговият събрат Онуфрий Габровски пише житието му, преди да загине от турска ръка в 1818 г. Самият Игнатий - Иван Калпакчи е убит в постницата "Св. Лука" от умопобъркан човек. Това е версията на тогавашните монаси. Сега, когато по-цялостно се разкриват обликът на ктитора Иван Калпакчи като занаятчия, хайдутин, строител и монах и битието и страданията на неговия род, не трябва да се изключва възможността за замислено злодейско убийство. Родът на старозагорските Калпакчиеви има много разклонения и потомците на тези достойни българи могат да се гордеят с делата им - Старозагагорски митрополит Панкратий. Покойният старозагорски митрополит Панкратий държеше на паметта им и преди няколко години към църквата "Св. Троица" бе открит параклис "Св. Великомъченик Игнатий Старозагорски".
Тайни крие и църквата "Св. Богородица". Тя все още не е документирана, не са описани и художествените й украси. До входа на олтара има надпис "В слава на Св. Троица тоя храм се направи в 1805 година. Майстор Михаил от Рила и Радойца". Не е изяснено Радойца калфа ли е и дали и той е от село (днес град) Рила.
Все още не са заснети чаровните чешма и дворно огнище, както и стопанската постройка, която огражда скита от запад. С малко средства няколко студенти от УАСГ могат да свършат това, за да може този манастир - спътник на националната ни светиня да се представя на поклонници и гости в по-угледен вид.
Тайните на постницата "Св. Лука" не свършват до нейната ограда. Поляната под сградите с извисените над нея величествени Купени от стари времена се нарича Белите килии. Чешмата в близост до Рилската река по пътя за Самоков се нарича Бялата чешма. Археолозите от много години се опитват да открият руините на средновековния Рилски манастир, изграден преди севастократор Хрельо. Проведените проучвания и разкопки показват, че те не са при старата постница, нито в местността Черней. Там действително бе разкопан скит, но от XVII век. Това вероятно е последното убежище на йеромонах Спиридон, сподвижник на Отец Паисий и автор на "История на българския народ". Вероятно след неговата смърт в 1825 г. скитът е останал без монаси и е бил изоставен.
Тогава къде е бил най-старият Рилски манастир? Някой археолози не крият надеждата си да го открият на поляната Белите килии. В разговор с проф. Прашков пожелах аерофотоснимки, които да посочат наличието на зидове и тяхното местоположение. Той оптимистично отговори, че тези зидове ясно се забелязват под тревите, особено след дъжд. Тази романтична задача предстои, предстоят и разкопки. Те не само ще очертаят най-старата история на Рилския манастир - през тях ще се види и приемствеността в това свято място чрез постницата "Св. Лука".
Всяка разкрита тайна поставя нови въпроси и събужда нови пориви.

ст.н.с. арх. Йордан ТАНГЪРОВ
http://www.geocities.com/arh_art/is5.html

---