Прочетен: 3795 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2007 12:32
Не, не е абривиатура. 
КАКВО ЩЕ СПЕЧЕЛЯТ УЧИЛИЩНИТЕ СИНДИКАЛНИ ЛИДЕРИ..-30.09.2007- худ. Митко Калпакчиев
Според народната мъдрост човек се учи, докато е жив. Преди, обаче, да се научим сами да посрещаме и усвояваме уроците на живота, всички ние преминаваме през класните стаи, повечето от нас през детските градини, а някои и през студентските скамейки.
Датата 15 септември поражда у всеки у нас спомени и асоциации за училище – за класни стаи, за съученици, за уроци, за случки и събития, свързани с тях и за теб, Учителю!
Човешката памет услужливо заличава с времето много лица и имена, но други пази до гроб. Едни от най-ярките и незабравими спомени, които човек носи в живота си, е този на Учителя с главна буква.
Именно Учителят - професионалист и личност е този, който години наред търпеливо и упорито, с много любов и всеотдайност ни помага не просто да опознаем света около нас, но и да изградим самите себе си като Човеци. Този Учител се радва заедно с нас на нашите успехи, страда за нашите провали, и съпреживява нашия житейски път в неговите най-прекрасни години. Той не се надсмива над нашите грешки, а ни помага да ги открием и овладеем, не прикрива нашите слабости, а ги разголва пред нас, за да ги преодолеем ... с много любов и търпение.
Станал съм близо на 60 лета, но все още като днес са ми спомените за моите Учители – г-жа Пеева, г-жа Козарова, г-жа Димова (която беше освен моя също така и на двете ми дъщери учителка и класна ръководителка), д-р Чаушев – който ме научи на много неща от живота (едно от които е, че един истински мъж не псува пред жени). Да си учител е призвание! Беше време, когато учителите бяха на почит, всяваха респект и учителската професия се смяташе за престижна. Те самите получаваха солидно образование, тежаха на мястото си и стояха високо в йерархичната стълбица. А да не говорим за скалата на ценностите, които изповядваха и се стараеха да внушат на своите ученици…Как беше…минало свършено незапомнено…!!! Но аз си спомням добре как слушахме със затаен дъх и в захлас нашите учители, които ни въвеждаха в необятната страна на знанието с много хъс и любов. Те просто си обичаха професията, защото тогава парите не бяха всичко!?
Затова нека се поклоним на онези, за които учителската професия е призвание и житейска мисия, на онези, които самите ние сме боготворели като деца и ученици, на онези, при които нашите деца отиват с желание и за които говорят с любов. Нека има повече такива Учители, на които с надежда и признателност да поверяваме децата си.
Поклон, Учителю!
Питам се все пак, ако наистина им увеличат заплатите на учителите, да речем със заветните 100 процента, дали и качеството на образованието ще се увеличи със същите 100 процента. Дали в училищата ще стане с 100 процента по-топло, по-светло и по-чисто. Дали нашите деца ще знаят 100 процента повече за митичната баба Илийца, ще скачат 100 процента по-далече или ще смятат със 100 процента по-бързо задачите за онзи басейн, дето се пълнел от две тръби и т.н., да не ви обяснявам, че ще ме заболи главата.
Ако ще е така, дайте да им увеличат заплатите не със 100, а с 300 процента и тогава направо ще им решим всичките проблеми. Ще тръгнат из страната едни такива учени и засмени дечица, които вежливо ще превеждат старици по улиците, а самото споменаване на дрога ще предизвиква у тях всемирно отвращение. Това ще е мощен удар срещу наркотрафикантите, защото те като останат без клиенти, просто ще измрат от глад. Ще бъде съсипан и бизнесът на подлите митничари, защото като няма наркотрафиканти и те ще си подвият опашките, а къщите им, големи колкото селска прогимназия, могат да бъдат конфискувани и преустроени за училища.
Какво още?...
Много неща ми идват на ума, все светли примери, но нещо ми чернее пред очите.
Иде ми мисъл за село и за селските тарикати, но понеже знам, че учителите са племе докачливо, ще ги сравня с авиодиспечерите от Западна Европа.
Мои приятели, които често пътуват по работа в онзи край на света, споделят, че избягват да го правят около месец преди Коледа. Защото именно тогава авиодиспечерите започват своите стачки. Знаят, че по това време се разпределя бюджетът и започва великото изнудване. Отменят се полети, изтърват се прехвърляния, отпадат делови срещи, а карго товарите въобще не пристигат. За три дена държавата се превръща в безпомощен инвалид и загубите са стотици милиони евро.
Така и учителите и особено техните синдикални лидери!
Разбраха, че се крои бюджетната дрешка на бедната ни държавица и тутакси решиха и те да кярят по едно парче от общия плат. Заплашиха с гладни стачки и заоплакваха реформата в образованието. С което заприличаха на свадливи продавачки от женския пазар.
На какво учите или само преподавате, т.е. като магазинерите продават СИРЕНЕ НА КИЛОГРАМ.
Което пък съвсем не е пример за възпитаваните от тях дечица.
Ама на кого му пука за дечицата. И какво от туй, че в пети клас вече се напиват като дядовците си, и сега за да се прави на мъж пред съученичките си, псува като каруцар през 60-те години на миналия век. Не може учител да пуши пред главния вход на училището, а на 5 метра от него и учениците. Няма да коментирам облеклото, дори к.....те в Копенхаген ходят по-скромно облечени.
Нали върви реформа в образованието. Нали с нея може да се оправдае всичко. Не се оставяйте на Вашите лидери. Защо? Защото сте много уязвими – работно време, ваканции, лекторски, частни уроци, клас квалификации, облекло и т.н.. А намалените брой ученици в класовете, дисциплини, които са отживели времето си и много други фактори, които вие по негласна договореност вписвате извън нормативите и законите.
Учителите трябва да са еталон за подрастващите, като се започне от облеклото и се свърши с начина на изразяване, езикова култура, ерудиция и морални ценности. Такива бяха учителите преди години! Днес тази професия страшно девалвира, което не значи обаче, че всички учители са под нужното ниво. И слава богу! Но като че ли напоследък много хора с по-нисък капацитет, на които не им стига бала за по-престижни (разбирай добре платени) специалности отиват да учат педагогика, което снижава нивото и класата на званието – УЧИТЕЛ. Вина за безобразията в училището имат и много родители, които толерират разюзданото поведение на мамините си синчета и дъщерички!
Искам преди всичко да се поклоня на онези достойни хора, които са избрали образованието за своята реализация. Надявам се те да стават все повече. Искам да се присъединя към надеждата на мнозина учители за по-достойно заплащане.
Но какво ще спечелите за Вашият всеотдаен труд – НИЩО. Лидерите Ви избраха грешното време и грешните искания. Целта е те да лапнат кокала (власт, пост, прикриване на недекларирани доходи и...), а на вас тежко и горко.
Но процесът е многостранен. Наистина първостепенна грижа на държавата е да осигури добро образование и здравеопазване на нацията, защото от това зависи бъдещето й. Та нали всякакви други усилия биха били безплодни, ако след 10-20 години не останат качествени хора в тази държава. Не знам защо хората са устроени да мислят, че живота и света са само сега, докато те са тук на тази земя. Такова мислене не могат и нямат право да си позволяват управляващите.
Нужни са екстрени мерки не само за повишаване на заплатите на учителите, защото това би било половинчато решение. Нужно е да се заделят пари за коренна реформа в образованието, която да не бъде криворазбрана. Какво трябва да се направи: много по-високи заплати, много по-високи изисквания към учителите (може би назначаване с конкурси, тестове…), отлична база и чистота и здравословна храна за учениците, красиви униформи, прекратяване на анархията в българското училище и т.н.
Какво не трябва да се прави: издаване на сто вида учебници по един предмет, написани на патагонски език (боравене с никому ненужни, непонятни и за висшиста термини), прекаляване с частни уроци, забраняване на двойки и изключване? и други (вероятно има какво да се коригира).
Дано скоро учителската професия заеме своето достойно място в нашето общество. Дано за учителя отново започне да се говори с любов!
Но искам да кажа и друго - от висотата на своя пост учителите не бива да допускат техния протест да се превръща във фарс. Защото безпаричието е неизменна част от живота на библиотекарите, научните работници, писатели, музиканти, художници. Те дори нямат възможностите да печелят от частни уроци.
И си носят кръста на нормалната сиромашия в очакване и те на някаква реформа. Не по-лесен е и животът на другата част от народа, която работи на три смени, за да изкара 150-200 лева. Да не говорим за пенсионерите и безработните.
Не знам как са я карали някога моите учители, но никога не съм чул от тях дори и дума за семейните им финанси, за любовните им драми или за телевизорите, хладилниците и автомобилите им.
Затова те си остават за мен "моите учители" и винаги ще ги уважавам, дори повече днес, защото годините са ми отворили очите за някои неща от живота.
Затова и искам да кажа на учителите с любов: Не се принизявайте до мизерното изнудване с помощта на гладните стачки. И без това делникът ни е умопомрачаващ и нито родителите, нито децата заслужават такива уроци по лицемерие. Отстоявайте по достоен начин своето право да работите по-добре и да бъдете заплатени според ефективността на своя труд, но съобразени с времето, обществото и най-вече децата.
Защото, както вие имате мярка за оценка на нашите деца, така и ние трябва да имаме мярка за вашите умения и знания.
Нали така го беше казал поетът: "Мяра според мяра!"
За учителя…с любов!
Ние в момента просто нямаме СИСТЕМА. Учителите отдавна бяха оставени на самотек: който си е достоен, той не се променя. Единствено много се изнервя в непрекъснатите си сблъсъци с наричаното за кратко от мен "простотия" (или пяната на прехода).
Нещата са едновременно прости и много сложни. Решителни мерки могат да предприемат хора, които изначално не мислят за собствения си джоб, а гледат напред, осъзнавайки проблемите на днешния ден, обмисляйки решаването им в пакет и по приоритети. За мен лично най-страшен е кадровият проблем в училището. Но освен да е идеалист, на човек му се налага да си посреща и всекидневните нужди. Предполагам сте наясно, че за да е човек добър специалист, той трябва да полага много усилия да се образова непрекъснато. Това означава достъп до информационни източници и пари за този достъп. Всяко едно международно заслужаващо си изследване струва много пари (справка дори интернет - зоните за ограничен, т.е. паричен достъп). После трябва спокойствие, за да се усвои, т.е. смели онова, което е написано. После да се смели още веднъж на език, достъпен за учениците. После нужда от заслужен отдих (спокойствие) и т.н., включително и чисто физическо (далеч от чалгаджиите комшии, форсиращите двигатели на уличата и т.н.)
И аз обичам времето на моите учители, когато аз бях ученичка. Тогава обаче всичко беше ограничено и някак по-достъпно и от когнитивна, и от емоционална, и от психическа гледна точка. Това време няма да се върне. Но ако все пак искаме да имаме съизмерими резултати на учителите трябва да се създадат такива условия, че да тикат нацията напред. Това с пари не става, но се купува с пари:)))))
Уважавам мнението Ви и Ви желая приятен ден!
02.10.2007 06:46
Честно казано, спрях да гледам новините за протестите на учителите.
Не защото не гледам новини или защото не смятам, че образованието е важно. Напротив, смятам, че образованието е по-важен проблем от отбраната например. Сериозно!
Но какво се случи в България? Някой, който добре познава бюджетните схеми в България, се опита да се подреди първи на опашката за следващото "раздаване".
Има два възможни сценария за развитие оттук нататък. Първи, песимистичен за учителите. Стачката приключва в понеделник-вторник. Няма изпълнение на исканията, няма оставки, учителите губят стачката, но запазват достойнство. Втори вариант. Песимистичен и за учителите, и за цяла България. Стачката продължава неопределено време, след това заглъхва лека-полека. Това ще бъде загуба не просто за учителите, а за всички наемни работници. Ще бъде непоправим, смъртоносен удар върху стачката като инструмент, върху синдикатите, върху смисъла от тяхното съществуване.
Трети вариант? Няма такъв. Няма луд премиер, който да удвоява заплати или да сменя министри под натиск, без реален повод.
Ако тази стачка не успее, а е очевидно, че няма дори теоретичен шанс да успее на практика, това ще нанесе силен, съкрушителен удар върху синдикализма в България. А това е лошо. Синдикализъм в стария смисъл на началото на 90-те години отдавна няма. Умря. Няма държавни "предприятия", икономиката е в частни ръце, а синдикатите, меко казано, нямат никакво влияние там. Да сте чували за реално проведена и успешна стачка в някаква частна фирма през последните 10 години? За стачка по всички правила - със спиране на работа, стачни постове, помощи за стачкуващите, споразумение накрая и липса на репресии за протестиращите? Няма, няма и да има. У нас изглежда невъзможно българи да се сдружат с други българи и да отстояват силно и трайно нещо. Работодателите не просто не поощряват, те са измислили начин да игнорират синдикатите.
Няма синдикално движение
в България! Защото щом няма реални синдикати в частния бизнес, който държи на практика цялата икономика, значи - такива няма. Има спорадични протести, но те заглъхват по-оглушително, отколкото започват. И към кого се обръщат, моля, работниците в една фирма, която например ги кара да дишат отровни изпарения? Към държавата! Не към синдикатите! Защо ги нямаше синдикалните лидери в скандала с италианската обувна фирма, а работниците искаха от МТСП (ГИТ) да реши проблема? Защо не направиха стачка? Защо не блокираха завода? Може би някои са искали. Но не успяха!
Синдикати от стария вид днес има само в "държавните учреждения". А е смешно служители на държавата да стачкуват срещу нея, да я дестабилизират. В дългосрочен план това е опасно най-вече за тях. При хиперинфлация например те са първите, които ще обеднеят, защото частникът по-гъвкаво ще се погрижи за заплатите на своите работници.
Тъжната истина е проста: Протестът набира симпатии, защото българите не смятат, че точно те плащат заплатите на учителите. Ние смятаме, че това го прави някой друг, с когото нямаме нищо общо. Какво ни пука, че държавата ще направи по-голям разход? Това не ни засяга! Та нали в държавата се краде толкова много - ами да крадат по-малко и да дадат на учителите! Идеята не е, че обществото ще се натовари с разход, мисълта на българина е:
Държавата да даде!
За него това е абстрактно, далечно.Бих предложил да се направи малко по-драстична реформа. Държавата, ясно е, ще събере пари от данъци и пр., които да се отделят за образование. Няма как да ги опрости (от данъците за образование се заделят примерно половин милиард лева). Но може да ги обособи и да създаде символно разпределение: За годишната издръжка на 1 ученик (средно!) се отделят примерно 1000 лева. Те се обособяват във ваучер, който се внася от родителите в училището "Х". Той е разплащателно средство. От родителя ще зависи тези 1000 лева да бъдат предоставени на училището "Х" - от държавата, т.е от данъците на същите тези родители. И не държавата да дава пари на училищата - а да даде парите на родителите, но по начин, по който те неминуемо ще отидат за детето (т.е. не могат да се изпият например).
Е, скъпи родители, ако вие чрез свободен избор от джоба си заплащахте заплатите на учителите, с колко щяхте да ги повишите днес, 2 октомври? Дали щяхте да кажете: Ама разбира се, те живеят бедно, да им дадем двойно повече пари! Дали щяхте да извадите от джоба си още 1000 лв. и да ги дадете в един плик заедно с държавния ваучер?
Но вие, скъпи съграждани, по правило тези примерни 1000 допълнителни лева на година ги давате! И ги получават определени учители и доценти! За реално направени услуги - те учат допълнително вашите деца, за да ги подготвят за онова чистилище, наричано "кандидатстване". Е, кой ви даде гаранция, че ако държавата ви вземе чрез данъци още по 100 лева месечно и ги даде на учителите (което е изгодно за тях, но е и социално справедливо), вие няма пак да давате още 1000 лв. за частни уроци?!
А ще имаме ли кураж този ваучер от 1000 лв. да бъде свободен - да можеш с него да избереш не само държавно, но и частно училище? Кой се страхува от конкуренцията? Та нали най-добрите училища в света, в които всеки се стреми да запише детето си, са частни! Да сте чували някое дете, или родителите му да мечтаят то да учи в държавен университет в САЩ например? Кой университет или колеж от първата стотица на най-добрите в света е държавен? Великите учени, нобеловите лауреати - те в кои университети четат лекции? Значи пазарът успява. А у нас
пазар на образованието няма.
Има стачки. Срещу пазара.
Ако един директор има свободата да управлява бюджета на училището, дали ще има увеличение на "всички, работещи в системата на образованието"? Ако не абстрактната държава, а вие лично сте работодател - няма ли да поставяте условия при искане за увеличение на заплатата?
Най-скудоумното в тактиката на синдикатите (не на учителите!), беше включването на детските градини в мелето. Е, това наистина доведе до ярост. Хората не разбраха защо трябва да търсят фалшиви болнични, за да гледат децата си тези дни. А отделят пари за такси от своите заплати, често не по-големи от тези на учителките или лелките в детските градини!
Честно казано, вярно е, че заплатата днес в сферата на образованието е своеобразна социална помощ. И като размер, и като отношение. Но защо трябва да е по-голяма?
Стотици изследвания доказват, че нито мъжете са по-умни от жените, нито жените са по-умни от мъжете. Но защо тогава момиченцата имат средно с 1 единица (20%) по-висок успех от момчетата в България? Много просто. Защото учителките могат да пишат каквото си поискат и защото момиченцата нямат тестостерон и не ги дразнят с буйно поведение, по-кротки са, имат "по-добра дисциплина". И момчетата са "наказани" с по-ниски оценки. Защо? Защото може.
Ако имаме реална система за оценяване, не учителите, които преподават, ще кажат кой колко знае, а
онзи, който плаща.
Тогава разминаването между коефициента за интелигентност (IQ) и емоционалния коефициент (EQ) - и оценките - няма да е особено голямо. Така ли е днес? Днешното училище е по-несправедливо от училищата през турско, когато (вж. "Под игото") се прави годишен изпит, на който пред очите на цялата общественост, т.е. - на тези, които плащат заплатата на даскала, се вижда кое дете колко е научило.
Ако днес системата за оценяване дава различни оценки на момчетата и на момичетата, значи, по-добре да сменим системата, отколкото децата. Аз лично не вярвам на повече от половин процент от шестиците по български език на децата, завършили през последните 15 години. Защо? Ами защото са отчайващо неграмотни! И то в елементарния български правопис. Но получават шестици. Тогава за двойка е онзи, който им ги пише.
Готови ли сме да допуснем, че в България тази година може само 1 абитуриент да се окаже отличник? И че петицата в Плевен и в Учиндол трябва да удостоверява еднакви знания? Ако оставим на сегашната система, всичко ще върви постарому - ние ще ги лъжем, че учим децата им, те ще ни лъжат, че ни плащат.
Аз не се радвам, че стачката е пълен провал. Ако целите са били увеличение с 5-10-20%, това можеше да стане и по мирен път. А ако учителите са били "изработени" да произведат популярност на синдикални лидери със затихващи функции, толкова по-зле за тях. И, моля ви! Спрете да казвате, че учителите са уморени от реформата. Те са уморени от изтезанията! Реформа в образованието просто не е започвала!
02.10.2007
03.10.2007 10:19
Пророка Халил Джубран за възпитанието на децата
Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им,
но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното,
в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях,
но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Автор: ninaantonova Категория: Изкуство
Прочетен: 254 Коментари: 18
Коментари
1. leif - Поздрави :)
20.07 11:57
" Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот"-тъжно е колко малко хора го осъзнават :(
2. ninaantonova - Вярно е
20.07 12:16
в забързаното ежедневие и липсата на време, ние родителите се опитваме да им налагаме нашето мислене и виждане за живота, без да се съобразяваме какво те искат, какво мислят. А всяко дете е един малък Космос, то e чистата и неподправена истина.
Благодаря и ти желая хубав ден.
3. slavei - За първи път чета този текст......
20.07 13:13
Но винаги съм твърдяла, че децата ни са подарени, за да се грижим за тях, да ги възпитаме и да ги направим достойни хора, но това е до време......
И добре е родителите да не забравяме, че те не ни принадлежат, не държим живота им в ръцете си, и нямаме власт над тях, защото всеки сам определя собственият си път, пък били те и нашите деца.
Единствено себе си можем да контролираме.......
Свеж и прохладен да е денят ти, Нина!:)*
4. viovioi - источните философии са трудноразбираеми
20.07 13:30
и може да се поспори за дълбокия смисъл.Нашите деца са наши, защото продължават нашия живот и същност.Ето това мнение противостои на цитата.Живота е същността на битието, а не паралелно представяне като стрела, която отива някъде надалеч.Но все пак те поздравлявам за това,че си положила усилия да ни представиш ето това например))))
5. ninaantonova - Славейче, не знам дали децата ни са подарени,
20.07 13:46
но знам, че децата създадени с много любов са Дар Божий. Мисля, че нищо не се дава даром. Създадени с истинка любов те са плод на вътрешното душевно състояние на човека. Любовта е сила и да обичаш е нещо невероятно като усещане, а за да изпиташ истинската любов трябва да си готов за нея, макар, че не винаги човек осъзнава кога е готов. Но децата са най-истинското и неподправено творение на Природата. Трябва да ги обичаме и винаги да показваме обичта си към тях.
Моя внук например, вечер когато си легнем и разкажем поредната приказка, не ми казва - лека нощ, бабо, а ме гушва и ми казва - Обичам те, бабо. Не мога да опиша какво е усещането, колко е мило и истинско да го чуеш от едно малко дете.
Чувала съм го хиляди пъти от съпруга си, от децата си, но то не може да се сравни с усещането от изказа на едно малко дете. Това те разкапва, защото усещаш, че идва от дъното на душата му, и ръчичките просто те галят, и ти се иска този миг никога да не свършва. И винаги да чуваш онова излизащо от дъното на душата му - Обичам те.
Разчувствах се малко. Хубав ден. Нина
6. ninaantonova - Вярно е, че те имат особено разбиране
20.07 13:57
за живота, което ние малко трудно приемаме. Нека не спорим, но си мисля, че повече наблягат на свободата която дават на своите деца, на начина на изказ. Разбира се, че нашите деца са наши и са плод на нашия живот и същност, но си мисля, че ако им се даде възможност за изява, те биха показали своята същност, опирайки се на нашата, на нашия живот. Всяко едно човешко същество е уникално само по себе си, а когато ние родителите налагаме нашите виждания, то ограничаваме възможността му да покаже и изяви себе си.
Благодаря ти, оценявам мнението ти. Лек ден. Нина
7. slavei - Толкова е нежно и истинско това, което си споделила, Нина!
20.07 14:02
Толкова любов има в сърцето ти, думите ти говорят точно това!
Ако всички излъчвахме тези красиви чувства и емоции като теб, раят щеше да бъде на земята!
Изобилни благословения за целият ти дом и за това малко, любящо човече, което те е пленило завинаги.....:)))
8. ninaantonova - Благодаря ти, усетила си състоянето на духа ми,
20.07 14:17
но времето си взема своето. Дадох своята обич на децата си, но сега отлетели от домашното огнище, и далеч от мен, много ми липсват. Непрекъснато когато говорим с тях им казвам колко много ги обичам и колко много ми липсват. И сега бъдейки с внука си Александър се връщам в онова време когато гушках дъщерите си, и се опитвам да го науча на любов към хората, природата и към себе си. Но като си помисля, че съм на 50 години и връщане назад няма, ми става малко тъжно, и с всеки един изминал ден обичам повече и все повече близките си и хората около мен.
Ще се опитам да кажа това което чувствам: когато си на 20 и на 50 години чувствата на любов и обич които изпитваш към децатата си са едни и същи, но като си помислиш, че си на 50 години, и колко малко време ти остава да ги изкажеш, просто е болно, защото си изминал 2/3 от смисления си живот. И за това ги изказвам непрекъснато, защото ги обичам, защото без тази любов към тях, любовта ми към хората ще е безмислена.
Отдавна си мислех как да напиша пост за този момент от моя живот, но ти ми даде възможност да го сторя.
Бъди благословена. До скоро.
9. tedimov - С тези няколко реда е казано много .......
20.07 14:37
И си е точно така. Струва си да се замислим върху това, че е невъзможно да им въздействаме, да стават като нас. Болните ни осъществени и неосъществени амбиции да прехвърлим върху тях. А просто всичко си е предначертано и каквото и да правим не можем да избягаме от съдбата си.
10. danistar - нина,
21.07 10:06
мислех си точно тези неща тази сутрин... имам сестричка /моята звездичка :) -стела/ сега е на 16,а аз на 21...винаги съм обожавала родителите си,защото не само са се грижили за мене,но и са били мои приятели. със сестричка-звездичка сме много различни...ето защо навярно подходът на мама и татко към двете ни, е различен. когато бях на нейната възраст не обичах да излизам /хм...на дискотека или на кафе/ и родителите ми знаеха това. пускаха ме до 9,30 навън. :) и аз винаги се прибирах тогава :) а сега... :) дребосъка- ми че аз не мога да го видя :) то гаджета ли не бяха ,приятели ли :) просто :) хуч не я виждам :)
въпросът е че винаги сме споделяли /всичко/ с мама /или татко/:) и е прекрасно,защото те винаги знаят как да ни отговорят, така че дори и да мислят че грешим,да не ни наранят :) /без да искат разбира се :)
те знаят къде да ни "изтреля" с нашите мисли и желания :)
до скоро. хареса ми това което си открила :) разбрах защо никога не сме се карали с мама и татко и защо сме толкова близки-те знаят как да го направят.
11. val - Децата са дар и благословение от Господа и ...
21.07 10:13
Децата са дар и благословение от Господа и изпитание за родителите си, защото те са техни настойници. Ролята им е точно "да ги насочат като стрели в Пътят", а това е изключително важна и отговорна задача, която без безусловната Божия любов не може да изпълни никой!
Пожелавам ти повече и повече любов без условия да извира от сърцето ти, и да оживява всичко, защото Бог от любов сътвори света!
Поздрави и изпълнени с усмивки дни!
Вал
12. ninaantonova - Много е хубаво децата да споделят с родителите си,
21.07 10:25
а те с трезва преценка да им отговарят. "Днес" е много трудно.
Винаги съм се държала с децата си на едно ниво с тях, говорили сме си винаги като приятели, а не като майка с дъщери. Е, естествено когато трябва да се вземат определени решения които касаят тях, но те не са могли поради възрастта си, сме ги вземали след коментар с баща им.
Радвам се, и винаги съм мислела, че това е правилния път. Много е важен подходът към тях.
Никога не съм насилвала нещата, след обсъждане с тях, съм ги оставяла да вземат решение, естествено ако то е в ущърб на тях, отново се е стигало до дискусии с тях. И след време сами установяват дали е било правилно или не съответното решение. Децата трябва да се учат на любов, да не се притесняват да повтарят - Обичам те, да бъдат искрени и истински. А за това е необходима свобода на душата, за да може мисълта им да намери правилното решене.
Благодаря ти, прохладен и лек ден.
13. ninaantonova - Вал, наистина е трудно без Божията помощ,
21.07 10:39
или както там някои казват, с Божията промисъл.
Днес задачата на родителите е много трудна, защото освен за възпитанието на децата, те трябва да мислят и за оцеляването на семейството. Времето е малко което те имат като възможност да отделят на децата си, и съм убедена, че тайничко си казват - Господ да ги пази и вярват дълбоко в това, че Той ще ги пази.
Но за мен е важно децата да се научат да Обичат, на търпимост спрямо другите, защото то е онова състояне на духа което дава възможност за трезва преценка на ситуацията.
Благодаря, че си тук и ти желая лек ден. Нина
14. dara33 - така е...
21.07 21:45
Можете да им дадете подслон на телата им,
но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното,
в която не можете да влезете дори насън.
много ме впечатли целия текст и аз не го бях чела. благодаря.
15. zari - Благодаря, че сте го публикували!
06.08 10:46
Колко много може да научи човек от тези мъдри думи!
16. deninosht - !!!:)
21.08 17:46
да-
така е...
17. roksolana - :)
04.09 13:07
Нина, поздрав за това, че си публикувала текста тук :)
Даваме тела на децата си, но не и душа. Тя идва не от нас и по правило е с една крачка по-напред от нашата собствена. Всяко дете идва на този свят с огромен потенциал, който до начална училищна възраст е вече затрупан (понякога - необратимо) под стереотипите и условностите на социума и мн.др.неща...
"Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
защото те имат свои мисли"...Те наистина имат своите си мисли, насочени към бъдното и съвсем справедливо се съпротивляват на мухлясалите родителски догми, които сковават крилата им. Те се нуждаят от ЛЮБОВ - храна за душата им - точно толкова, колкото и от храна за тялото.
"И макар да живеят с вас, не ви принадлежат" - е това пък ако можеха много родители да го разберат...
Усмивка! :)
18. ninaantonova - Децата са един малък Космос
05.09 18:42
Те са най-чистото и най-нежното, идват на земята с раждането си, за да ни покажат, че Бог е сътворил човека за радост и красота, дал Му е своята любов и нежност. Децата са онази светлина, която дарява свобода на душата, и топлина на сърцето. Трябва да ги обичаме, но да не забравяме, че те са по-силни от нас, защото са най-чистите и истински създания, творение на Бог.
Усмивки и приятни празници.
03.10.2007 11:18
05.10.2007 06:08
Катя Стоянова
Ако си повярвате, ще успеете сами!Не забравяйте все пак,че пребиваваме в условия на пазарна икономика,а това е обстоятелство работещо в полза на кадърните от вас.Така,че не отминавайте идеята,че частните училища са една читава алтернатива,както за учителското съсловие,така и за образователната ни система като цяло.Конкуренцията няма как да не си каже тежката дума.Пишейки това послание не ми се иска да пропусна един факт от голямо значение.Преди пет години кандидатствах във висше учебно заведние.С огромна изненада разбрах,че ние завършилите доста преди 1989 година,без допълнителна подготовка,за изпити по български език и литература се представихме със значително по - висок успех от току що станалите от ученическата скамейка деца.Мащабите на ниския успех са красноречиво доказателство,че нивото на качествено образование е в криза и че това се е превърнало в масово явление. Нека се има предвид,че всички тези деца бяха преминали и през платените от техните родители частни уроци.Видимо е с просто око,че с частни уроци качеството на образованието не се е повишило.Та сами си давайте сметка за какви качествено-драстични разлики в нивото на преподаване става въпрос.Така или иначе пари за частни уроци се дават и то много,а и нерегламентирано.Вместо тези пари да бъдат давани за частни уроци могат да бъдат давани като такси в частни училища.Ще бъде прекратена една порочна практика.Ще проработят в по-голяма степен добрите училищни практики.Ще бъде повишен контролът за високо качество на обучение.Преди 1989 година нямаше частни училища.Но тогава не живеехме в потребителско общество,за разлика от настоящата ситуация..Вярно е,че без сериозни инвестиции в образованието,от страна на държавата,не би могло да има и добри резултати.Вторичният ефект от лоши резултати в сферата на образованието се отразява и на икономическите резултати,най-вече в липсата на качествена работна ръка.Бизнесът вече реагира остро на липсата на читаво образован човешки ресурс.Всъщност бизнесът трябва да е онази част от българското общество,която да подкрепя енергично учителските протести.И точно частният бизнис,със свои бизнес инициативи,е онзи фактор който може да произведе алтернативата за частните училища,като роботеща в тяхна и в полза на обществото такава.Държавата,разбира се не трябва да остава безразлична,а да стимулира подобни пректи с по-големи преференции в данъчно отношение,както и чрез подобраване нивото на законодателната среда,като ограничи някои от рестриктивните мерки.Парите от европейските фондове,предназначени за образование също не са малко.За поощряване на частната инициатива в образователната сфера могат да съдействат и местните самоуправления и общински администрации в осигуряването на сграден фонд.Предприети са първи стъпки за финансова децентрализация на общините.Ефективното преструктуриране и оптимизиране на училищната мрежа така или иначе ще се случи.Децентрализацията е средство за осъществяване на важни обществени цели като образованието,както и по-добри услуги на гражданите, и ефективно използване на ресурсите,т.с. по-високо качество на живота. Тя е средство за разпределение на отговорности, за делегиране на средства на външни изпълнители и по качествен финансов контрол на използването на средствата. Съществуват в нашата държава едни делегирани от държавата дейности.Най-големият делегиран разход е за образование,почти 900 милиона лева.Тези делегирани от държавата дейности се финансират от данък доходи на физическите лица-ДДФЛ.Приходната част на общинските бюджети се състои от приходи с общински характер и приходи с държавен характер.Приходите с държавен характер са приходи от ДДФЛ,представляват държавен трансфер и се използват само за покриване на разходите за ,,държавните дейности,, остойностени чрез стандарти. Нека за родители,чиито деца учат в частни училища да имат по -нисък данък на доходите си.Струва си когато става въпрос за качество на образование.Пък и щом е възможно преди избори капиталовите разходи за общините да нарастват с по два пъти повече от предходните години и държавата да отделя толкова много пари от БВП за тях,значи имаме право да искаме и намаляване на данъците чрез които да стимулираме частното образование.А докладите на Световната банка описват моделите на образавание и здравеопазване в България ,като неефективни и заделените публични разходи за тези области като разхищаване на парите на данъкоплатците.От демографската криза така или иначе скоро няма да излезем.Половината ни семейства с деца вече са се устроили извън границите на страната.Нека за тези които благоволиха да останат в България да мислим така,че да не пропъдим и тях.
Автор: patria4 Категория: Политика
Прочетен: 19 Коментари: 3
Последна промяна: 04.10 23:10Коментари
1. informator - и аз мисля, че трябва да се дистан...
02.10 21:10
и аз мисля , че трябва да се дистанцират от госпожа Такева!
2. patria4 - Към informator
03.10 16:54
Благодаря,че споделяте моето мнение.Тази жена,т.с. Такева предаде учителското съсловие многократно.Недоумение буди фактът,че продължават да и вярват.
И какво стана? Два дни викане пред Министерски съвет и на третия .... хора и ръченици... И циганска музика, която ходи да свири на Министъра на финансите, като в Хайка за вълци.... Утре с камили и чалми ли ще се появят... Едни колежки се турили в цветни перуки, обидени били и се направили на магистрални проститутки.... Някой страхотно мачка уважението към учителите, които се обърнаха на маймуни... Нали утре, когато влезат в час, децата ще ги разпознаят като "онези с перуките".... Ей хора, трябва да ес мисли! Не трябва на всяка цена да се слушат "съветите" на синдикатите! Интересите на последните и на учителите не съвпадат!
В момента нещата се превръщат във "Войната на Мърфи"...
Кого ще впечатлиш с палатков лагер през 2007?!!! Това беше интересно в началото на деветдесетте години, сега хората са уморени от циркове и зрелища! Защото цирковете и зрелищата не хранят!
Няма читаво държавно управление. Няма прозрачност! Имаме марионетки, вместо политици, марионетки вместо синдикати и за жалост - марионетки вместо народ!
Шамари - колкото щеш! Няма друг случай на отхвърлени съдии от Европа! Представате ли си, как изглежда нашата държава в очите на хората! Ние толкова сме свикнали и за жалост сме се примирили, че вече нямаме реална визия!
Затова трябва да изметем марионетките - веднъж от политическата сцена чрез негласуване, но най-вече от самите нас - заставайки пред себе си и създавайки си истинска гражданска позиция. Друг път няма!
Иначе ще имаме цирк и зрелища, но няма да има хляб за нас, децата и родителите ни!
Автор: cecka1504 Категория: Лични дневници
Прочетен: 36 Коментари: 2Коментари
1. letisi - човек е подобрил всичко с изключение на
03.10 22:32
самия себе си...той си е същия какъвто е бил и в зората на цивилизацията само лустрото е повечко....
2. cecka1504 - Сиреч, нещо като Стоичков :))))) И ...
03.10 22:37
Сиреч, нещо като Стоичков :))))) И като родните политици, които първоначално бяха с домашно плетените жилетчици, а сега са с "европейски" костюми :)))))))))))))
И този елемент от "демократичните" смени на ръководства - местни или национални - отдавна е отработен:)))))))))
Ужас!
А Янка Такева си е "кадър" от тяхната управленска гилдия... В някакъв смисъл и затова всички я "търпят": защото е елемент от сложилото се управленско статукво. Така стоят у нас нещата.
Индивидуализъм? Видяхме какво е отношението към гладните стачки. Просто никакво!!! ЗРЕЛИЩЕ! Въпреки че една учителка от Бургас по история ясно си разаказа личната история: колко пъти е излизала от професията, за да се върне пак в нея... Защото обича характера на работата си, но не и мизерните условия, не и унизителното отношение към нея като принадлежаща на едно съсловие с неясен вече състав, ниво и т.н.
Когато попитаха Свинаров обаче за просветния министър, той каза: Това е най-добрият министър на образованието, който имаме от началото на прехода. Може би... Но не каза с какво друго, освен че са лични приятели... Ей така се развиват нещата у нас: този ми харесва, защото ми е приятел...
Само че приятелството си е приятелство, а сиренето с пари:))))))))) Може би учителската стачка може да се обобщи и много "негативно": за мишките и сиренето... пред капана, който се нарича образование
Приятен ден!
Правя разлика между ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ И ЛИДЕР и псевдо учители т.е. преподаватели, и амбициите на г-жа Я.Такева&сие!!!
Г-н Каравелов ме е разбрал съвсем правилно и самият той е оценил по достойнство това мое мнение за стачката.
Половината няма да ви има на работа.
Едномесечното й ходене в Америка при пролетната ви стачка е донесло директивите за недолюбваното Ви правителство.
И господ да слезе не може да помогне.
Прехода е много труден и всички ще го изживеем.
От друга страна не смятам, че основният проблем на образованието в момента е Янка Такева. Но ниските заплати на учителите - ниски спярмо функциите, които им се вменяват и изисканията, които трябва да удовлетворят - СА.
Изправянето на деформацията в системата на НП не трябваше да започва от "модернизация" на материалната база (подхода Вълчев, следващ своя гуру Велчев:)))))), а с кадровия подбор и съответното заплащане.
Преход в образованието не може да се направи без УЧИТЕЛИТЕ. Ако те са "гладни" и "отритнати" нищо няма да се получи. Господ не може да се бърак в човешките работи:))))) Това си е наша организация (човешкото общество) и ние трябва да си решим проблемите и приоритетите.
Престанете с Янка Такева и г-н Желязков! Видяхте каква е позицията на действащите учители в системата - направиха си независим стачен комитет!!! Нека не отклоняваме общественото внимание отново с дребнотемието на болните политически аспирации на този и онзи.... Те ще си отидат, но проблемите на образованието и адекватното им разрешаване - не! Освен ако не се разбере, че образованието наистина ТРЯБВА да е национален приоритет, защото нямаме реално никакво друго материално богатство (природни ресурси), на които да разчитаме за развитието пак на същата вече омразна ми - като медийна дъвка - национална икономика:))))))
Разединението е радост за ушите и очите на мафиотското ни управление.
Извода е докато се" караме " ще ни цоцат до дупка!
