Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2012 11:13 - ЙОХАНЕС БРАМС - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 6266 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 28.03.2015 20:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

     МЕЖДУ ХАМБУРГ И ВИЕНА

     Брамс е вече на 20 години. На тази възраст той е наясно с целта на живота си и започва да търси път да я реализира. Със своите приятели цигулари Рименей и Йоахим той пътува за Ваймар, където се изявява един от най-големите музикални дейци в Германия по това време, Лист. Срещата не дава очаквания резултат. Лист оценява Брамс, но той пледира за друг тип музика, която той нарича новонемска и в която най-активните участници са самият той, Берлиоз и Вагнер. Музиката на останалите съвременни музиканти като Шуман и Менделсон той не цени достатътъчно и нарича тази музика „лайпцигска”, на името на Бах, който живее там над 30 години. С една дума остаряла. Лист ще каже на Шуман как да твори! Това е прозвучало за Брамс може би като думи към вярващ в църква, комуто някой казва: Няма Господ! Полифонията, мелодията - това за Лист са стари форми, които се нуждаят от промени. Той е пропагандатор на „безкрайната мелодия”, на програмните произведения, на новите форми като симфоничните прелюдии, едночастните произведения, които макар и с няколко части в тях се изпълняват без прекъсване. Лист предлага на Брамс да застане на негова страна в тази борба, която се води между музикантите по това време в Германия. Брамс, макар с почти четвърт век по-млад от Лист се оказва по-зрелият в този спор, с право мога да кажа - по-интелигентният и отказва на Лист. Това води до обида у унгарците Йоахим и Рименей, като с Рименей той прекъсва отношенията се след този отказ изцяло. От дете Брамс се учи от Бах и изпълнява негови пиеси, както и на Бетховен, а да участва в лагера, сфромиран от унгареца Лист в Германия под флага на новонемската музика, да пише програмни произведения - това няма как да стане. Брамс цял живот се учи от тези, които са живяли преди него и са оставили велики творби и идеи. Изборът е направен. Между двамата артисти повече контакти няма да има.

   След тази неудачна среща Брамс отива в Гьотинген, където работи Йоахим. Брамс търси обаче работа като музикант, иска да издаде написаното от него. Поради това след кратък престой той се отправя в Бон, родният град на Бетховен. Тук се запознава с натурализиран в Германия руснак, Василевский - музикален директор, приятел на Шуман. Василевскиий настанява Брамс в дома на аристократите любители музиканти Дайхман, където той е приет радушно. Василевский обаче настоява – при приятеля ми Шуман в Дюселдорф!!! Веднага!!! Брамс е обиден на Шуман, че не е прегледал творбите му в Хамбург, но заминава. Тази среща с фамилията Шуман е най-важната н живота му. Тя предопределя неговия път нататък. До тук всичките музиканти, които той среща не отговарят на неговия интелект, но в дома на семейство Шуман Брамс си намира майсторите. Чувства се като детенце, попаднало в дома на богове. За да достигне тяхното ниво Брамс ще трябва да се труди цял живот!

    Шуман – композитор, пианист, но с осакатен пръст, писател, поет, музикален пророк, музикален деятел и писател, основател на музикално списание. А като личност – най облаятелната в историята на музиката, най-великият музикант от първата половина на 19-и век. След Моцарт Шуман е любимият композитор на Чайковски. Аз също се чувствам частично обладан от неговия дух. Когато изпълняват негова творба прекратявам това, което правя до като тя не свърши. Съзнанието ми принадлежи в този момент само на творбата. Ако зазвучат Симфоничните му етюди, Фантазията, Карнавалът, Втората му симфония, оставам прав докато те свършат. 

   Съпругата му Клара е също е с класическа одуходворена красота, изключителна артистка и музикантка. Тя не е само пианист, тя е и композитор и певица, свири и на виолончело. Има останали от нея ръкописи на квартети – най-сложната форма на камерната музика –  упражнявала се е когато е учила композиция, хармония, контрапункт. Баща й – професор Вик е учител на Шуман.

    Брамс е тръгнал по техния път, но е много в началото.Шуман е с четвърт век по-голям от него, а Клара – с 14 години. Шуман не след дълго полудява и отива в лудницата в Ендених, където след две години се дави в Рейн. Брамс с цялата сила на своята душа се влюбва в тази жена. Тя е по-голяма е от него, с по-голям жизнен опит, но такова съвършенство – човек на изкуството, с познания в областта на музиката, благородство и разум, красива и вдъхновена - той не среща в друга подобна жена през живота си.

   Тази среща е може би последната, преди Шуман да откачи тотално и да бъде отведен в лудницата в Ендених, където е заключен – той вече прави веднаж опит да се удави, но рибари гто спасяват. За този велик човек също ще напиша писание. Непознаването на неговото дело е довело до тъпи роминизирани истории за живота му и филми, в които липсва истина и разбиране на този творец. В тях дори се загатва, че Шуман луднал заради Брамс – в това няма никаква истина! Отношенията са между артисти и са  доста сложни. Щуман казва на Клара, че тя е неговите ръце, за Брамс тя е първият критик на творбите му, а за клавирните – първият изпълнител.

   Семейство Шуман са възторгнати от тази среща. Брамс им изпълнява трите си Клавирни сонати. Пророкът Шуман казва, че най-после в дома им някой е дъшъл и е свирил истинска музика и че този човек след време ще напише симфониите на своето време. Шуман по оркестровия замъсъл на трите сонати за пиано, които им представя Брамс предрича неговия творчески път. Аз ще се спра на тези сонати когато описвам камерните му творби. Останала е вдъхновената статия на Шуман за Брамс в музикалното му списание „Нови магистрали в музиката”.

   Семейство Шуман е под влияние на тази среща още дълго време. В дневниците си и двамата съпрузи пишат за нея. Това е последната среща, когато Шуман е в момент на здрав разум. Неговият дух обаче като да преминава у Брамс и Шуман се явява най-важният учител в живота му чрез творбите си, които е оставил и техния възвишен дух. Брамс е по-умерен в чувствата в творбите си, но от всички преди него, от които Брамс се учи, от Шуман той е взел най много. Двамата Велики на 19-и век – единият в първата му половина, другият – във втората.

   Ще допълня, че в този момент Клара, която е на 35 остава сама със седем деца, първото от които е лудо, не може да ги остави и да свири, няма доходи, има нужда от помощ за тези деца и Брамс се явява човекът, пратен от небето в дома на Шуман. Той прави всичко, което може, а в следващите години, когато започва да печели от работата си изпраща на Клара пари за семейството й. Отварям скоба – след като намира работа във Виена Брамс е добре материално и цял живот дава пари на блозки, поднини и нуждаещи са от подкрепа музиканти. Благородният дух на Кристиана продължава изявите си чрез него.

   Връзката между Клара и Брамс продължава през целия им живот. Те умират почти едновременно. Клара представя първа произведенията на Брамс, тя е неговият критик и съветник. Всички произведения на Брамс първо преглежда и рецензира тя, след което той ги издава. През целия си живот Клара пропагандира призведенията на съпруга си Шуман и представя новите произведения на Брамс. Да свърже живота си тази жена с двамата най-велики композитори на 19-и век, това е доказателство, че тя наистина е била велика личност.

  Клара умира във Фрнкфурт през май 1896 г. Брамс е потресен – той чувства, че е загубил всичко та този свят. Тя трябва да е била Безсмъртната му любима, както Бетховен описва непозната нам жена в едно свое писмо от Хайлигенщадт. А в предните няколко години умират много от роднините и близките му. Смъртта на любимата му Клара обаче води до неговата свърт. Той тръгва ведтага от Виена за Франкфурт за погребението на Клара, но сбърква влака  и пристига, когато тя е вече погребана. Втората важна жена в живота му след майка му отново е под една купчинка пръст. Време за следващ Реквием обаче няма. Брамс се връща във Виена съкрушен. Много скоро той става жълт и лекарите установяват рак на черния му  дроб. През април следващата година той умира.

   Направих отклонение от темата за пътя на Брамс от Хамбург към Виена и сега се връщам отново на нея:

   Брамс в годините мужду 1953 и 1863 работи в различни градове на Германия. Един от тях е Детмолд. Там той се запознава с певица-красавица с високо образоване, Агате фон Зеебалд. Двата млади се влюбват, но Агата отказва те да се оженят. Мотивите й: Не може този велик човек да принадлежи само на едно същество, той трябва да принадлежи на всички хора! Брамс й посвещава струнен секстет на тема A-G-A-D-H-E. В темата вплита името на момичето. А то е бил богато момиче, с чувство за хумор, с високо образование, с много енергия, и с глас на певица, който музикантите са възхвалявали. Тя самата не е била музикант. Не на шега музикантите наричали гласа й „цигулка Амати”. Дали пък не е пеела както змей, както сега казваме? По красота е подхождала за Брамс, който също е бил красавец. Но каква точно е била връзката им, би ли могло това красиво момиче да измести от сърцето безсмъртната му любима, Клара, не е ясно. 

   Брамс работи през тези години в Детмолд, Гьотинген, Лайпциг, Хамбург, но подходяща работа за него няма. Предлагали са му работа, която днес отговаря напр. на преподавател на деца по музика в едно читалище. Може ли такава велика личност да заеме такъв пост? Не става...

   Брамс се свързва обаче с една певица, Луиза Майер, родена в Аахен и работеща във Виена. Тя не може да се нахвали с Виена. Брамс си спомня ,че за това са го увещавали и най-добрите му приятели - Клара и Йоахим и на 8.09.1862г. Брамс се установява там. До смъртта си през април 1897 г. той остава във Виена, градът на класиците.

   Годините във Виена са триумф в живота и кариерата на Брамс. Той има възможност да твори, заема длъжности, от които печели добре, има сметка в държавната банка, която винаги е пълна. Той не е съгласен банката да оперира с парите, които са му излишни и с тях помага на всички, които може, като им изпраща пари - и на роднини и на приятели, но най-много та Клара, които превежда във фонда „Шуман”. Тя е затруднена материално с „наследството” от съпруга си, седем деца. Една от дъщерите й е копие на нея и Брамс е влюбен и в нея. Помага и на младите композитори, които искат да се утвърдят във Виена, както напр. на Дворжак. Брамс на свои разноски отпечатва Виолончеловия му концерт при издателя си Зимрок и пропагандира това произвединие. Хвали и композитора, като му казва, че ако той е знаел, че така може да се напише концерт за виолончело, щял е да го напише. Брамс – най-умният от всички, вдига самочувствието на младия композитор Дворжак. Брамс е уважаван от всички сериозни музиканти във Виена, защото той е най-видният музикант там. Вкусовете на виенчани обаче упадат. Вместо музика като неговата те предпочитат такава на чалгаджиите Йохан Щтраус- два броя, на Целер, на Калман. Калман дори пише оперета „Царицата на чардаша”. Чардаш е вид танц. Ако аз правя редакция на оперетата му за да повдигна интереса към нея бих е прекръстил на „Царицата на чалгата”. Във Виена Бетховен и Шуберт не се изпълняват, в Будапеща Лист е забравен, Барток ще се утвърди по-късно. Тези лоши вкусове на виенчани са причина семейство Шуман да не остане във Виена преди четвърт век.

    Всички сериозни музиканти са от кръга на Брамс и се събират в кръчмата Червения таралеж. Брамс през лятото има възможностх да се откъсне от работата си и посещава Италия като турист. 

   Толкоз за живота на Брамс. Важното е какво е създал този човек и там ще бъда по-подробен и последователен. Създаденото от него е достъпно само за най-образованите в областта на музиката слушатели, изпълнители, диригенти. Това не значи, че голяма част от слушателите няма да го харесват. Ще го харесват, разбира се, но при едно условие: ако са добри слушатели на музиката, ако имат подадине към нея, макар и не музиканти. Ако те обаче освен красотата в произведенията му, могат да възприемат и тяхната дълбочина, повярвайте ми, всичко става съвсем различно.

 

  ТВОРЧЕСТВО НА БРАМС:

   а/ Клавирно:

   Композиторската си кариера Брамс започва с клавира. Първата пиеса, която пише, е едно Скерцо, което той издава като оп. 4 след колебание. Колебае се дали това произведение заслужава да бъде публикувано. След него пише Сонатата си във фа диез минор, която издава като опус 2 пак след кратко колебание. Не харесва съвсем Сонатата си Брамс, но после решава, че може да я публикува. Тази соната е най-близо до класическата форма и е най-лесна като музика. И в тази Соната и в следващата във вторите части Брамс ползва теми от немски любовни песни. Следващата Соната, която Брамс издава без всякакво колебание е тази в до-мажор, която издава като оп.1. Сонатата е с много мощ и вече звучи на места като оркестър. Когато слушам тази Соната винаги съм се питал, как може младеж на 20 години да бъде така зрял и мъдър.

   Третата Соната във фа минор звучи като симфония. Тя се състои от пет части. Втората и четвъртата част са тематично свързани и имат оркестров прочит: чуват се струнни и духови инструменти, оркестър, чуват се и два тимпана. Финалът има връзка с Императорския квартет на Хайдн, темата от вариаците на бавната част от който е ползвана за химн на Германия. 

   Брамс винаги постига нови върхове в творчеството си и тази Трета соната достатъчно красноречиво говори защо в по-следващите години Брамс не пише повече в този жанр. Отговорът е много лек: Може ли да се напише нещо по-висше от нея?

   Тук отварям една скоба. Преглеждайки какво от написаното от него може да издаде, Брамс не одобрява доста от творбите си, защото не звучали и ги унищожава. Аз обичам да чета поезия, на мен стихотворенията ми звучат както музиката. Много общо има между тези изкуства. А измежду унищожените тварби е имало такива от всички жанрове в музиката.

  Друго прекрасно произведение на  Брамс са неговите вариации оп. 9 на тема от Шуман, взета от произведението му Пъстри листа. Този цикъл е едно от най-лиричните и красиви неща, сътворени от Брамс. Той ги посвещава на Клара Шуман за нейня рожден ден, когато тя е на 34 години. Висока оценка на тези вариации дава самия Шуман от болницата в Ендених. Каква красота, мъка и любов има в това произведение! Иска ми се да нарека произведението гениално, но този термин ползвам само при Моцарт.

  Баладите на Шопен са причина и други автори след него да пишат балади, това сторва и Брамс като млад. Неговите 4 Балади оп. 10 са съвсем различни от тези на Шопен. Красотата на тези произведения остава скрита в значитална степен. Те се изпълняват рядко и то само от най-големите пианисти – те са напр. в репертоара на Глен Гулд. На Шопен Баладите са по-добри. Симфоничното мислене на Брамс при тази форма не му помага много.

  В следващия клавирен цикъл на Брамс, опус 21, има включени вариации на две теми – собствена и унгарска, но колкото и голям приятел да съм на Брамс, на мен не ми харесват тези произведения. Вероятно те са били подготовката за следващото му произведение в този жанр, вариационния, в който той написва шедьовър, Вариации оп. 24 аричани „Хендел – Брамс”. 

   По тема, взета от Клавирните сюити на Хендел, Брамс създава тези вариации Само Голдберг вариациите на Бах и Симфоничните етюди във форма на вариации от Шуман могат да се мерят с това произведение. То има и заключителна тригласна фуга на две теми. Всяка вариаия е красота, а в една от тях звучи флейтов часовник. Моделът обаче на произведението според мен Брамс е взел от Фантазията Скитникът на Шуберт, която също завършва с мощна фуга.

  Още едни вариации пише Брамс в две тетрадки, които представляват етюди по тема от Капричио на Паганини. Издава ги при издателя си Зимрок под опус 35. Те са много трудни в техническо отношение. Предназначени са за развиване на сръчност при пианистите. Представляват енциклопедия на композиторските похвати на Брамс. Тези етюди отстъпват по красота на Етюдите на Шопен оп. 10 и оп. 25.

   Брамс отделя малко внимание и за развлекателната музика за пиано. Той пише 16 валса за пиано, които издава под оп. 39.

   Следващият клавирен опус на Брамс е съставен от 8 пиеси без връзка помежду си - 4 капричии и 4 интермеци. Пиесите са много красиви.Може би отделни пиески са били събрани в този опус.

   Рапсодиите – тези пиеси на героична тематика също не са подминати от Брамс. Те са съвсем различни от тези на Лист, като втората, в сол минор е много често изпълнявана. В тези пиеси Брамс е вложил цялата си енергия и мъжество.

   Последните неща, които създава Брамс за пиано са неговите Клавирни опуси:

-          Опус 116 той нарича Фантазии. Пиесите са 4 интермеци и три капричии.

-          Опус 117 се състои само от три интремеци, много тъжни,

-          Опус 118 ми е любимият. В него има кратка балада, има и романс. Последната пиеса - шестата, интермецото, е мировата скръб.

-          Опус 119 се състои от три интермеци и една рапосдоийка.

   Това, което е характерно за последните пиеси е, че макар и написани за клавир, те звучат органно. Това е най-висшата музика за клавир, написана от Брамс. От изпълнителя се изисква много, но и слушателите трябва да са истински.

     Една препратка към детето Брамс, което иска да учи музика. Иска обаче да свири на пиано. Познавало е още  от тогава чипа си. Пример за Човек с висш разум – следва си пътя според чипа от осъзнаването си като човек! И с какви пиеси завършва жизнения си път!

     Освен тези пиеси Брамс прави и оработки за пиано с учебна цел. Той преработва пиеси на Бах, на Шуберт. Има преработка на Шаконата на Бах за лява ръка в една октава по-ниско.

   Да не пропусна и каденците, които Брамс пише към най-известните концерти като Трети и Четвърти на Бетховен, тези в до минор и ре-минор на Моцарт и др.

    Към клавирното творчество на Брамс има и съчинения за пиано в 4 ръце както при Шуберт:  Валсове, Песни на любовта, 21 унгарски танца.

   Две от известните произведения на Брамс – Клавирният му квинтет и Симфончните вариации по тема на Хайдн съществуват в първоначален вариант за две пиана.

   Брамс пише и произведения за орган в края на живота си, но те на се много:

   Хорална прелюдия и фуга, две Прелюдии и фуги, самостоятелна фуга, 11 Хорални прелюдии. Да напомни, че цял живот се е учил от Бах. Нямат особена тежест в творчеството на Брамс тези пиеси.

 

    КАМЕРНА МУЗИКА:

    В тази област Брамс е титан!

    Първото му камерно произведение е едно Клавирно трио в си мажгор оп. 8. Произведението звучи като произведение на утвърден майстор, то е страшно дълго. В по-късните си години Брамс преработва това произведение като го съкращава малко и съкращава продължиелността на някои негови места. Незапознатият с тази подробност би дал на произведението доста късен опус.

    Следващото му Клавирно трио е в до мажор и има опус 87.  Красива творба и истинска, който има интерес към Брамс ще я намери и чуе. Когато описвам планините на България посочвам само направления, без да описвам точно преходите. И тук постъпвам така, посочвам само произведенията.

    Третото трио е известното на всички камерни изпълнители Клавирно трио в до минор оп.101. Такава кратка форма, такава красота! И при това - в четири части. На съветски език такова съвършенство се нарича жемчужин.

    Обръщам внимание върху тези три триа, защото те говорят най-добре как Брамс върви от голямото към малкото, насищайки го със съдържание колкото голямото. Посочвам и пиесите му Балада и Рапсодия, включени съответно в опуси № 118 и 119. Брамс прекратява да работи в някакъв жанр когато достигне върха му, а изказът му стадва все по-пестелив и съдържателен. Образец за човек с висш разум, това е Брамс.

    Брамс пише два струнни секстета, опуси 18 и 36. Те не са връх в камерното му творчество. Първият е посветен на приятелката му Агате.

    Клавирните квартети също не се пренебрегнати от Брамс. Първите два опуса - 25 и 26 са добри камерни произведения, но не са от най-сериозните творби на Брамс. В Първия от тях има рондо върху циганска чалга, но въпреки това е сериозно. Третия квартет обаче, оп. 60 в до минор е връх в камерното творчествотво на Брамс. Той мери ръст с Клаврния му квинтет оп. 34.

   Още едно знаменито произведение на камерната музика е написал Брамс, Триото за пиано, цигулка и валдхорна. Произведението харесвам, но не мога да го оценя както другите. Ако вместо валдхорна свири виола или чело по-ще го възприема. Корната не ми е от любимите инстументи.

   Едно произведение има Брамс, което е връх в световната литература е Клавирният му квинтет във фа минор оп. 34. Доста се е потрудил Брамс над него, като първата му редакция е за две пиана. Голямата мощ на това произведение става причина Брамс да подсили състава, като замества едното пиано със струнен квартет. Брамс до това време още не е създал струнен квартет, но вече е майстор и в този жанр. Точно така постъпва и Шостакович при създаването на своя Квинтет, без всякакво съмнение вдъхновен от творбата на Брамс. Това произведение има още само три така велики като него: Квинтетите на Шуман, на Цезар Франк и на Шостакович. Толкова различни и толкова красиви. Произведението на Шуман е вдъхновило Брамс да напише този неръкотворен паметник.     

   Брамс създава три прекрасни струнни квартета, два от които включва в оп. 51 и един в оп. 67. Първият квартет в до минор ми е любимият. В музиката му звучат похватите на Бетховен, на Шуберт, на Шуман. Да не отмине заветът на Моцарт, Брамс пише и два струнни квинтета. Първият с оп. 88 е в три части, но явно не счита работата с в този жанр за завършена и пише още един Квинтет с опус 111, равен по красота на Моцартовите. И пак се чува Шуберт в него.

   В края на живота си  Брамс подобно на Моцарт твори и за кларинет. За разлика от Моцарт обаче той заменя виолата в състава с виолончело. Триото му в ла-минор на мен ми звучи и героично и тъжно и мъжествено. Аз обичам много кларинета и съм особено възприемчив към творбите с участието на този инструмент.

   Последното камерно произведение на Брамс, а дали не и най-великото му – аз така мисля! - е един кларинетен квинтет. Такова произведение имат Моцарт и Вебер, но на Вебер квинтетът му е слаб. Моцарт и Брамс – това са върховете в този жанр. Който чуе тези две творби, нека се съсредоточи върху бавните им части. Те звучат религиозно. Кларинетът е иннструментът на масоните, а тоналността на масоните е ми бемол мажор. Моцарт избира обаче тоналност ла мажор, а Брамс – си минор, която е архаична религиозна тоналност. Високата меса на Бах е в тази тоналност.

 

   Брамс оставя няколко прекрасни образци на сонати за пиано и инструмент. Три сонати издава той с опуси 88, 100 и 108 за цигулка. Първата Соната е наречена „Дъждовна”, защото Брамс ползва в нея темата от една своя песен за дъжда, както Щуберт. Сонатата е по-скоро симфония за два инструмента. Тя ми е любимата. Втората е по-лека. Третата пък е четиричастна, със Скерцо – връх в камерното творчество на Брамс. Тя единствена е в минорна тоналност, ре минор.

   За един от любимите си инструменти – виолончелото, Брамс пише две Сонати, които са върхът в този жанр. Първата е продължение на последните Сонати за виолончело на Бетховен оп.102. Тя завършва с фуга, чиято тема е взета от Изкуство на фугата от Бах. Просветените в полифонията различават гласовете на фугата, единият от които е поверен на челото, а останалите три – на пианото.Втората соната е четиричастна. Бавната й част и бавната част от Сонатата оп. 2 №2 на Бетховен е очевидна. При Бетховен – пиано, при Брамс – пицикати. 

   Труден е Брамс. И пътят към него. Доста слушане и четене трябва. И размисъл.

   След написването на Струнния си квинтет оп. 111, в който Брамс ползва тема от Сонатата оп. 1, той казва: Змията захапа опашката си. И смята да се отдаде на почивка – край с композирането. Но... 

   Брамс слуша на някакъв концерт разкошния кларинетист Мюлфелд и той го вдъхновява да напише и произведения за кларинет, между които и две сонати за Кларинет и пиано. Първата е по-добрата.  Има ги в транскрипцзия за виола, но с кларинет звучат по-истински. Тези сонати аз наричам истински – те са върхът в този жанр. За Триото с кларинета оп.114 и Квинтета с кларинет оп. 115 вече писах.

  

    Преминавам на концертите на Брамс.

    Първият от тях е Клавирен концерт в ре минор оп. 15. Връзката му  с Деветата симфония на Бетховен и на течението в изкуството тогава „Буря и натиск” са очевидни. Концертът е прекрасен. В третата му част има фугиран епизод. Макар Брамс да е на 24 години, той вече е повлиян от Бах. Труден концерт като концепция. За най-добро изпълнение считам това на Вайсенберг и диригент Клаудио Абадо. При премиерата Концертът не е разбран. Изпълнява го Брамс, а диригент е Ханс фон Бюлов. Брамс въобще не се притеснява за концерта си, проблемът е в нивото на публиката. Години трябват на тази публика, която харесва чалгата на Йохан Щраус и Калман, за да го разбере. След доста години блестящото изпълнение на концерта от Клара Шуман, дирижиран от Брамс го прави един от най-популярните днес, какъвто е и Концертът на Чайковски.

    Имало ли е разлика в изпълнението на Брамс и на Клара? В едно от писмата си тя пише, че тази вечер г/н Брамс свирил ужасно. Брамс пък казва, че да свири пред публика му е противно.

    Вторият му Клавирен концерт в си бемол мажор наподобява симфония със солиращо пиано. В бавната част има прекрасно соло на виолончелото.

   Цигулковят концерт на Брамс в ре-мажор оп. 77 е абсолютно повлиян от Бетховеновия. Той е един от най-великите концерти, а изпълнението му от Ойстрах остава недостижимо. Специално отбелязвам, че Брамс е любимият композитор на Ойстрах.

   Брамс пише и един двоен концерт, за цигулка и виолончело. Той наподобява едновременно на старинно Концерто гроссо и на Симфонията кончертанате на Моцарт за виола и цигулка под № К 364. Брамс казва, че не може да пише така красиво както Моцарт, но пък се опитва. Който е слушал тези две произведения, ще ме разбере.

    Геният е непонятен. Моцарт предпочита виолата и не е оставил никакво произведение за виолончело. С виолончелото Моцарт дава хармончна плът в съотвентия амерен ансамбъл. След него класиците заменят виолата с виолончело. Но някои автори продължават да творят за нея: Барток, Шостакович. Шуман също ползва в свои камерни състави виола вместо виолончело.

  

   Симфоничните произведения на Брамс – те имат аналог само в някои от симфониите на Шостакович в следващия век. Пропускам серенадите му с опуси 11 и 16, защото според мен серенада е нещо съвсем различно от това, което пише Брамс. Опера и серенада той може да напише толкова, колкото Глен Гулд може да изпълни Шопен. Две велики увертюри обаче има Брамс, Академична и Тържествена – истински симфончни произведения. Като симфонии в една част. В Академичната увертюра звучи Студентският марш във финала й.

 

   Генералната репетиция на Брамс за писане на симфонии са Симфоничните му вариации на тема от Хайдн. Брамс взема темата от една негова Селска кантата. Произведението го има в транскрипция и за две пиана, но то бледнее пред създадените след него симфонии. Сбъдва се пророчеството на Шуман – Брамс написва симфониите на своето време.  

   Първата е в до-минор и тя е писана от Брамс в продължение на 15 години. Симфонията е драматична. Във втората част има едно чудесно соло но цигулката, вдъхновено от Четвъртата симфония на Шуман. Тежестта на симфонията е изтеглена в четвъртата й част, след хорала. А връзката й с Втора и Четвърта симфони на Шуман - тя е очевидна. 

   Втората симфония на Брамс в ре мажор е по-лека, бих я нарекъл пасторална. Написана е само за едно лято, докато Брамс си почивал в селцето Петершах да брега на езеро от писането на Първата. Един истински Брамс, но без неговите чудовищни концентрации на напрежения и големи амплитуди както при останалите.

   Третата му  симфония във фа мажор е героична. Тя е  най-сбита по форма и с най-голяма концентрация на напрежение. Няма място, където да се отпуснеш и да си поемеш дъх, освен между частите й. Темата от първата част прозвучава сато сбогуване в последните акорди от финала.  

   Четвъртата симфония е трагична. Цигулките ползват и най-високите възможни тонове от регистъра си. Четвъртата част е пасакалия, където от осем тактна тема Брамс изгражда такова нещо, което е по силите само на старите майстори. Пасакалия е форма на вариации както и шаконата, но е по-грандиозна. Моцарт ползва в последната част на последната си симфония „Юпитер” тройна фуга, Брамс – пасакалия. Колкотко по-възрастен става композитора, толкова повече се обръща към полифонията, а колкото по-възрастен става един просветен любител музикант, толкова повече разбира, че най-висшата форма в музикалното изкуство е полифонията.

 

    Всеки автор има едно произведение, което обективно е най висшето му достижение и за Брамс това е Немският реквием. Замисълът да напише такова произведение възниква у Брамс още след смъртта на приятеля му Шуман, но все отлага за да обмисли как да изгради произведението.  Брамс започва да го пише след десет години, чак след смъртта на майка си. През 1865 г. майката на Брамс умира от инсулт. Когато Брамс отива в Хамбург вижда, че съществото, дарило го с живот ,с доброта, с духовното си богатство е под купчинка пръст. Тази трагедия в душата на твореца се трансформира в музика. Брамс се връща във Виена и веднага започва работа над Реквиема. Ден след ден, лист след лист, произведението напредва и след две години труд то е готово. Брамс сам избира текстове  от Библията, преведена от Мартин Лутер, пише музика към тях. Първоначалният вариант е от 6 части, като в две от тях пее баритон. След прослушването обаче сам ли решава Бррамс, казват ли му, не е ясно, но той написва още една част, явяваща се пета в последната редакция, в която пее сопран. Така Реквиемът става седемчасатен. Повечето части на Реквиема са в тричастна форма.Подобни по характер са Първата и Седмата част, като Брамс както в Третата си симфония във финала на Реквиема вмъква тема от Първата му част. Подобни са също Втората и Шестата част, но в Шестата част има страхотна двойна фуга. Третат и Петата част също си приличат, символизипат плач и скърби. В Третата част има също фуга. Четвъртата част е много красива, тя е във форма на трио.. Понеже това е най-важното произведение на Брамс ще опиша частите му и ще приложа текста от Библията. Той е от превода на Мартин Лутер, но несъвпаденията в посочваните глави и стихове са минимални и  верният текст се открива много лесно.

  Първата част e в тричастна форма и текста в отделните части е взет от Матей, 5:4,  Блаженни скърбящите, защото те ще се утешат, от Псалми 126:5, Онези, които сеят сълзи, с радост ще пожънат, и отново от Матей, 5:4, Блаженни скърблящите, защото те ще се утешат.

  Втората част – Защото всяка плът е като трева - е в четиричастна форма. Текстът е взет от Петър, 1:24, от Яков, 5:7, от Петър, 1:25 и Исая 35:10.

   Третата част – Господи, научи ме, - е в тричастна форма, пее соло баритон. Текстът е взет от Псалм 39:4 и 38:5-6, Псалм 39:7 и Премъдрост Соломонова 3:1.В края на частта има фуга.

   Четвъртата част – Колко мили са Твоите ообиталища - е в едночастна форма, текстът е взет от Псалми 84:1, 2 и 4.

    В петата част – Така и вие сега имате скръб - има соло сопран, тя е дописана по-късно, формата е тричастна. Текстът е взет от Йоан 16:22, Исая 66:13 и Сирах 51:27

   Шестата част е най-драматична и сложна – Защото тук нямаме постоянен град - написана е в четиричастна форма. В тази част пее баритон. Има страхотна фуга на две теми. Текстът е взет от Евреите 13:14, 1 Кор.15:51-52, 54-55 и от Откровенията 4:11.

    Седмата част – Блаженни от сега нататък мъртвите – е отново в тричастна форма. Такава прекрасна музика е написана, тя като да идва от небето. Текстът е по Откровенията 14:13. Накроя Брамс „затваря” произведението, чува се темата от първата част. Животът направи своя кръг...

   В оркестъра може да се включи и орган по желание, има тимпани, арфи – пълен симфоничен оркестър..

   Моцарт има много велик Реквием, плод на гения, този Реквием също е много велик, плод на земния човек, притежаващ вдъхновение и висш разум. Две толкова различни вещи, толкова велики – най-великите, без познаването на които човек би бил по-беден. Написах познаването, а не слушането – има разлика. Това произведение  на Брамс е доста трудно за разбране.

    Брамс изпраща ръкописа на Реквиема на Вагнер да го види и да даде мнение за него. Прибира се Вагнер, вижда на масата ръкописа, пита кво й туй нещо, казват му, че е Реквием от Брамс, да го види.  Вагнер фаща ръкописа, фърля го на земята и разпорежда: Веднага да го махнат от дома му! Заразеният с гигантизъм и мегаломания Вагнер, когото Лист счита за най-великия композитор на всички времена и за когото аз казвам, че едно Интермецо за пиано от Брамс харесвам повече от цяла една опера на Вагнер, няма да се занимава с разни селяни от Северна Германия...

   А иначе Реквиеми – доста: на Берлиоз, на Верди. Най-великите обаче са тези на Моцарт и на Брамс. Интересното е, че Брамс не ползва модела на Моцарт, а на кантора на църквата Свети тома – Майстора /Бах/. Аз твърдя, че този реквием е писан за Шуман, за Кристиана Брамс, но и в прослава на Майстора – Бах. Такава полифония и начин на построение има само в Пасионите  и във Високата меса на Бах.Този Реквием е едно от най-великите произведения в музиката въобще. Той обхваща музикалните похвати от времето 500 години преди създаването му. Затова аз казвам за Брамс, че той върви напред, но черпи силите си от тези, които са вървяли преди него и чиито стъпки той чува зад себе си непрестанно. Това са негови думи. 

    Брамс – това е истинският германец. В Германия той е по-популярен от Бетховен сред евангелските християни.

 

   За хор и оркестър Брамс пише кантати по текстове на Гьоте, Хьолдерлинг и др. На починалата си мащеха, която Брамс през цялото време подпомага с пари, той посвещава  произведението си „Нения” за хор и оркестър. Брамс обича всички! Той пише и произведения за 6 или 8 гласен хор и оркестър, днес те не се изпълняват.Освен това Брамс пише поне стотина песни за акапелно изпълнение, доста от тях на религизни теми, мотети. Брамс е бил дълбоко вярващ евангелски християнин. Той прави и преработки на народни песни, на песни от чужди автори, като доста от песните са на Шуберт. Брамс пише седем опуса с вокални квартети в съпровод с пиано. Още 6 опуса пише за вокални дуети в съпровод на пиано, и поне сто песни за глас и пиано. Други песни на Шуберт обработва за глас с оркестър. Има и обработки на чужди песни в съпровод на пиано, народни песни от Австроунгария също за глас с пиано, над 50! Някога тези пиеси бяха трудни за откриване, днес всеки може да си ги „дръпне” от Ю туб.

  Последният опус на Брамс са песни по текст от Библията. Брамс, болен от рак на черния дроб, не може да стане от леглото и на дъсчцица пише последния си опус, 121 – Четири строги напева. Годината е 1896. В началото на следваща Брамс умира. А планът му бе друг: след написването на Квинтета оп. 111 - нищо повече! Този квинтет, споменат от една от дамите, които ме заговориха споменавам на няколко пъти, той е рубеж в творческия път на Брамс. След нето Брамс иска да се отдаде на заслужена почивка. Но един голям музикант, кларинетистът Мюлфелд става причина Брамс да напише четири много велики камерни произведения с кларинет, а също и последните си клавирни опуси, неговите тъжни песни на самотния човек, както той ги нарича. А кой е бил първият им изпълнител? Тази, която ги е получила преди това да даде мнението си и за тях и да ги научи, разбира се, забежителната Жена, Клара Шуман, за която винаги Брамс казва, че тя е прекрасна жена. Свързала живота си с двамата най-велики музиканти на 19-и век...

   Брамс има последователи, но малко. Единият е Макс Регер, а другият, по-великият е Шостакович. Шостакович мисли симфонично и полифонично. Според мен той целенасочено иска да покаже, че и в 20-и век също може да има един Брамс. На първото си Клавирно трио той поставя опус 8 както Брамс, на Първия се цигулков концерт поставя опус 77, както Брамс. Четвъртата му симфония от общо петнадесетте е вече на нивото на Брамс, дори има и едно дяволско фугато в нея. Десетата му пък напомня на Четвъртата на Брамс. Оркестрово мисли и Мусоргски, но той е съвременник на Брамс и едва ли е повлиян от него.

  Слушателите на Брамс също не са много. На тези, които проявяват интерес към него трябва да се помогне. Това и се опитах да строя. Някога приятелите ми германци ме нарекоха Brahmskenner и аз приех тази „титла” с радост, почувствах са даже поласкан. Както и „музикален планинец”, както ме нарече една дама. Усетила е вярно какво имам чипа си. За да защитя успешно титлата си Brahmskenner им се наложи на немските ми приятели много плочи със записи после да ми носят от Гедермания. А книжки за Брамс пък намирах в руските книжарници...

    Повтарям отново, пътят към Брамс е труден, но знам един, който го извървя. Понеже съм безпределно скромен, няма да цитирам името му. Само ще уночня, че не е музикант.

    И понеже Брамс е бил турист – по това без съмнение си приличаме - ще зъвърша с едно сравнение като цитирам планината. Обикновено по планината има върхове. За туристите е по-лесно да възприемат този тип пейзаж. Но има и планини с много различен релеф, където вместо върхове по тях има дупки /понори/. Само най-подготвените туристи могат да оценят тази красота. Тя е доста различна. Както музиката ва Брамс...

    На дамите, на които посвещавам това писание за Брамс и които поместват в блога си клипове с негова музика обещавам, че ако някога отидат на концерт с творби на Брамс и ме поканят, ще споделя с тях радостта от прекрасната му музика. А след концерта – ще поговорим за нея...

 

  

 

    












Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bven - С голяма радост прочетох двата постинга за Брамс, Коста.
07.04.2012 12:12
Не съм от дамите , на които го посвещаваш и не сме разговаряли за него, но казвам само: Благодаря!
Хубави светли празници на теб и семейството ти!:))
цитирай
2. planinitenabulgaria - На Bven:
07.04.2012 21:38
Благодаря за пожеланието, ще продължа постинга и със снимки. А за месец май Ви каня в две Долини на царете близо до Пловдив.
Днес бяхме в Стария Пловдив и от крепостта горе се виждаше Балкана от вр.Амбарица до вр. Кадемлия.
Весели празници,
Коста
цитирай
3. анонимен - BRAHMS
03.06.2012 02:54
Искам да благодаря на скъпия си приятел Коста Вътков за дългогодишното приятелство и всичката прекрасна музика, която сме чули заедно! Коста е един ерудит, който често е разширявал музикалните хоризонти на мен и скъпата ми приятелка Емилия Канева (неговата съпруга). Теоретичните му познания често са по-всеобхватни от тези на професионални музиканти, но ние винаги се извиняваме, че вместо да четем много, трябва много да свирим. ,,Брамсианецът Коста'', както с уважение винаги го е наричал диригентът Михаил Ангелов е написал тези два материала за Брамс, както за всички ни е видно, с всеобхватно познание на неговото творчество (и не само неговото). Всеки може да си обогати познанията и е особено полезна за образователни цели. Смятам, че биха могли да се използват и при обучението в Музикалното училище. Поздравления Коста ! Благодаря ти! Много ми харесаха статиите! Само, че имам и да кажа нещо, с което никак не съм съгласна. Не е възможно композитор като Йохан Щраус да бъде определян като автор на чалга. Изкуството в голямата си част е отражение или възвисяване на живота, или послание от ,,Висшите сили''. А животът е толкова многообразен и в него има, както е казал Достоевски много по-голямо богатство на събития и факти от изкуството. И затова трябва да приемем, че животът има не само сериозни, а и по-забавни аспекти, без които не е възможно човешкото съществуване. И разбира се съществува и по-забавна музика. А музиката на Йохан Щраус няма претенцията за дълбочина, както тази на Брамс, (който също е написал по-забавна музика, но ...) и тя продължава да живее и да се изпълнява от най-големите музиканти в света и да се слуша от меломаните с удоволствие.А чалгата от наши дни мисля и се надявам, че няма да се изпълнява след век, както това се случва с чудесната музика на Щраус! Изобщо, мисля, че съществува много качествена музика във всеки жанр! А Брамс е писал дълбока, сериозна музика съвпадаща с характера на приятеля ми Коста и затова,той така добре я усеща!Мерси Коста
цитирай
4. karamelita - Iz4etoh materiala s interes, az ...
05.07.2018 18:47
Iz4etoh materiala s interes,az haresvam mnogo Brams i go 4uvstvam blizak,svirila sam Rapsodiia N 2 v sol minor,za men tia be mnogo silno pregiviavane,gledala sam film za Chuman,beche hubav za Brams i Klara Vik sled smartta na Chuman se,4e ste si oivetili vremeto na tozi podroben material za izpiti po istoriia na muzikata 4etoh izklu4itelno ruska literatura,tai kato v Plovdivskata biblioteka niamache dostata4no materiali na balgarski,pogelavam vi da rabotite v tazi oblast,chte ste polezen na studentite Chtraus,s4ita se,4e toi e po iziskan i ima pove4e fines ot Kalman o Ofenbah haresvam i dvamata,bachta mi beche operen pevec i mnogo godini e igral Boni Kan4iano v tazi opera,edna mnogo hubava rolia za iziava na opernite pevci,ne sme zabravili ochte Vidin Daskalov,ot Muzikalniia teatar v Sofiia,koito stana mnogo populiaren i s tazi rolia na Boni ne e 4alga,4alogata e pociganena muzika,elkementarna i izpalnena ot sluhari,s niska hudogestvena stoinost,az ne ia slucham mnogo,no moite u4enici si umirat po neiia,Vsiaka muzika si ima sluchatelite.. dobri folk pevici peiat 4algi po kra4mite za pari,ami takova e vremeto,koito obi4a stoinostna muzika e v druga sreda,hodi po operi i koncerti i ima drug vkus muzika iska podgotovksa,no i zavici ot li4nostta i vkusa i.Izviniavaite,4e picha na latinica,no v momenta sam s komputar,koito niama kirilicaiia za materiala Vi!Vse pak Brams,makar i u4enik na Bah i Bethoven e Romantik i muzikata mu nosi otli4itelnite 4erni na Romantizma,s kontrastnostta,silnata emocionalnost i programno sadarganie,povliiano ot literaturata na romanticite ot negovoto vreme e haresval pokaznata vi4tuoznost na List i se e sasredoto4val varhu hudogestveniia zamisal na tvorbata stil e drug.






цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184403
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031