Прочетен: 2409 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2008 19:41
"Единственият гений в нашата професия!"
Така Франк Синатра определя Рей Чарлз - най-великият сред великите музиканти на нашето време
Богдан Иванов
14 "Грами", звезда на "Булеварда на славата"
Наричат го "жива легенда", "суперзвезда", "ненадминат гений".
Има огромен брой златни и платинени дискове.
През 1993 г. президентът на САЩ Бил Клинтън му връчва Националния медал за изкуство.
14 пъти е носител на престижната награда "Грами".
Званието "Съкровище на Лос Анджелис" получава през 1996 г.
Звезда с неговото име изгрява на холивудския "Булевард на славата".
Бронзови бюстове на Рей Чарлз са поставени във всички Зали на славата - на рокендрола, на джаза, на блуса и на кънтрито.
Народът на Франция му подарява специално изработен в негова чест бронзов медальон.
Животът на Рей Чарлз е толкова невероятна история, че плаче за силни цигари, за силен алкохол, за... силен режисьор. И наистина, само преди три години на екраните по цял свят се появи филмът "Рей" на режисьора Тейлър Хекфорд с Джейми Фокс в ролята на певеца. Сякаш одрал кожата му, той така игра, така пя, така свири, че публиката гледаше и слушаше със зяпнала уста. Като се добави разкошната музика на Рей Чарлз, потресението което предизвиква у зрителя драматичната му съдба - получи се преживяване и наслада, която остава за дълго в душата, а Джейми Фокс взе "Оскара" за най-добра мъжка роля.
Но - подред.
Рей Чарлз е роден през 1930 г. в щата Джорджия, САЩ.
- Даже между черните ние бяхме на най-ниското стъпало на стълбицата - казва той. - Нямаше нищо по-ниско от нас - само земята.
Бащата ги изоставя, майката пере и чисти цял ден по къщите, за да изкара някой лев. Рей и брат му Джордж остават сами и играят навън, докато един ден по-малкият брат се удавя пред очите на Рей, който едва петгодишен няма сили да му помогне. От преживения ужас и стрес постепенно започва да губи зрението си, докато ослепява напълно.
На пръв поглед всичко е безнадеждно, но Рей усвоява азбуката на Брайл и което е по-важно - показва голям музикален талант, като се научава да свири на пиано, орган, саксофон, тромбон, кларинет и да пее! Събрал 600 долара, което никак не е малко за онези години, той основава собствена група. Сам, с групата, или с други изпълнители, прави записи - първият му хит е от 1949 г.
Парчето "Аз имам жена" се смята за първата композиция в стил соул и веднага донася на Рей славата на авангардист. Още повече, че той успява да претвори меланхоличните госпъли (религиозни химни) в много динамичния ритъм енд блус. Така не само популяризира "черната музика", но благодарение на него в значителна степен се налага "черният рокендрол".
След време специалистите ще кажат, че чрез своята музика Рей Чарлз връща на преситената американска култура и по-специално на попмузиката способността за душевни преживявания.
За свои учители посочва Шопен, Сибелиус, Дюк Елингтън, Каунт Бейзи, Арти Шоу. Негови слушатели и обожатели са както черни, така и бели поклонници, независимо, че през 50-те и 60-те години в американското общество все още съществуват расови бариери, които оказват влияние и върху шоубизнеса.
Периодът от 1955-а до към 1965-1970-а е златното време на музиканта. Той е на гребена на вълната, любимец на публиката, всяка негова песен, създадена в тези години става хит, името му се превръща в легенда. Вечно на мода са неговите златни парчета "Мое малко момиче", Алилуя, колко я обичам", "Хващай пътя, Джак", "Не мога да спра да те обичам", "Избърсвам сълзите си", "Ти си моето слънце", "Махни тези окови от сърцето ми", "Самотен булевард", "Какво да кажа"...
Искреността и тъгата в музиката му поразява американците, дрезгавият му, експресивен глас не може да бъде сбъркан с никой друг, виртуозното владеене на пианото му позволява да прави чудеса с клавишите, дори слепотата му се превръща в обаяние и естествен чар. Въпреки това се стига дотам, че някои радиостанции в САЩ забраняват изпълненията му, защото според тях неговият глас звучи извънредно еротично в ефир...
Това само засилва интереса към "явлението Рей Чарлз". Точно тогава той е избран да изпее "Джорджия в душата ми" - химнът на щата Джорджия (композитор Ходж Кармайкъл). Рей така разтърсва с изпълнението си, че песента светкавично става световен хит, не остарява с годините, а Джорджия се превръща в най-предпочитаното женско име.
Пътува без да спре - както казват, животът на артистите минава на колела и по хотелите. Някои градове и някои страни посещава много пъти, за да представи песните си. През май 2002 г. изнася огромен концерт в римския Колизей. Най-великата сцена на всички времена след прекъсване от 2000 години(!) възкръсва за нов живот именно с музиката на Рей Чарлз. Той пее в чест на мира в света.
През май 2003 г. прави в Лос Анджелис своя 10-хиляден концерт! Пред публика пее половин век, а това значи по 200 концерта годишно. На своя 10-хиляден концерт Рей Чарлз е вече на 73 години - все така луд по музиката, както и по много други неща - по жените, по киното, по карането на кола, на велосипед, също и на... самолет! По бръсненето пред огледало! Въпреки, че е сляп.
Също - по наркотиците. Употребява ги още от дете и когато решава да спре, го прави изведнъж - така решително, така смело, както налага характерът му. И до края на живота си никога не посяга отново към тях.
Кръщават го "бащата на соула". За свой "баща" в музиката го смятат мнозина от най-големите - Елвис Пресли, Джо Кокър, Стиви Уондър, Ерик Клептън, Карлос Сантана, Майкъл Болтън, Майкъл Джексън. Той ги вдъхновява не само с музиката си, но и със своето благородство - цял живот помни в каква страшна бедност е живял, как по няколко дни не е слагал троха хляб в устата си и е примирал от глад, затова влага милиони долари, за да подпомага бедните и нещастните. Рей Чарлз създава фонд в помощ на глухите, открива клиника за тях, финансира дейността на Мартин Лутър Кинг-младши, спонсорира университета в Ню Орлеан да разработи курс за културата, музиката, лингвистиката и кулинарията на черните американци...
След 10-хилядния концерт смята, че ще има сили за още толкова, но здравето му изневерява и той си отива от този свят. Всички казват : "Рей Чарлз се възкачи горе, на небето, за да пее на Господ! Господ го извика - и той иска да се радва на песните му!"
Няколко месеца след смъртта му излиза неговият последен албум - това са разкошни дуети с Б.Б.Кинг, Джеймс Тейлър, Бони Райт, Джони Матис, Нора Джоунс, Елтън Джон... Албумът получава 8 награди "Грами" - от тях 5 са присъдени на Рей Чарлз, и със светкавична бързина става платинен.
Светът се прощава с Рей Чарлз!
Откровения на музиканта
Могат да ни разделят само чрез операция
Аз съм се родил с музиката в мен. Нас могат да ни разделят само чрез операция.
Понякога се чувствам ужасно, но щом изляза на сцената и започна да свиря, получава се същото, както ако изпитвате болка и вземете аспирин - всичко минава. Не зная как става това.
Музиката съществува много отдавна и ще я има и след мен. Аз просто се стараех да оставя своя следа, да направя нещо хубаво в музиката.
Ray Charles - In The Evening
Ray Charles - Yesterday
Ella Fitzgerald & Ray Charles
Georgia on my Mind- Ray Charles
Hit the road Jack!
Ray Charles & Barbara Streisand
Stevie Wonder and Ray Charles
Lewis Domino Ray Charles
Ray Charles - Ring of Fire
от филма
Ray Charles ~VS~ Thriftshop XL
Невероятен човек и певец!
И това ми напомня един израз "Характерът на човека е неговата съдба." На твореца още повече.
Поздрави :)))
Поздрави с благодарност!:)
Приятни мигове с гения!!!
Поздрави!
