Приятел се отнесъл с молба към Фокион да му направи някаква услуга по нечестен път. Честният Фокион отказал.
— За какво ми е приятелството ти, когато не ми помагаш?
— А пък на мене защо ми е твоето приятелство, когато то иска да върша несправедливости? — възразил Фокион. [bgnauka.com]

 

---

ПРИТЧИ

ПРЕДАННОСТ НА КУЧЕ И ПРЕДАННОСТ НА ЧОВЕК
Двама приятели както си вървели стигнали до охраняема зона. Там имало надпис: “ Забранено преминаването на хора без пропуск! ”. Единият от тях имал пропуск, но другият не. Тогава приятелят му се сетил за една хитрост и казал:

- Няма страшно! Ти също можеш да дойдеш с мен.

- Как? - запитал учуден другият.

- Много просто: Забраната е само за хората, а ти си мое куче!

- Как, така съм куче? - възразил приятелят му.

- Можеш ли да лазиш на четири крака?

- Мога. - отговорил му онзи.

- А можеш ли да лаеш?

- Мога? - казал той.

- Виждаш ли, че си куче! Щом се появи охраната застани на четири крака и лай!

Онзи послушал приятеля си и запълзял на четири крака. И щом охраната се появила, той послушно залаял. За да бъде още по-убедителен облизал и обувките на стопанина си. Охраната казал:

- На къде? От тук хора без пропуск не могат да минават!

- Аз имам пропуск, а това както сам виждаш не е човек!


КАКВО Е ЦЕЛ
Вървял си Глупака безцелно и се разглеждал наоколо без да търси и да забелязва нищо. Насреща му Умника. Рекъл му:

- Здравей, Глупчо! Като те гледам, как се мотаеш и блуждаещо гледаш, приличаш на човек вървящ без цел?

- Цел ли? Какво е това? - зачудил се глупака.

- Целта е като изстрел далеч напред. - отговорил важно знаещият.

- Не те разбирам. - продължавал да се чуди глупчото.

За да му обясни наледно Умника опънал своя лък, насочил го към един клон и изстрелял стрелата си в насрещното дърво. Стрелата профучала през клоните и птичките от клона подплашено избягали. Гледал Глупака и неразбиращо казал:

- Не съм виждал, такава глупава цел да използваш лък за да прогониш птичките!

Замислил се на свой ред Умника, щом бе набелязал клона предварително, дали бе предвидил отлитането на птичките?!


КОЙ Е НАЙ-БОГАТ
Събрали се на вечеря трима приятели. И тримата били сред най-почитаните в града. Първият от тях притежавал най-красивата и ценна златна и сребърна посуда, която някой някога е виждал. Вторият имал огромни площи с лозя и се славел с най-хубавото и ароматно вино. Третият имал красива и мъдра пред чийто ум всички се прекланяли.

Първият казал:

- Аз съм щастлив човек! Имам богатство на което всеки би завидял. Златото и среброто което имам могат да опиянят всеки!

Не се стърпял вторият и също казал:

- Какво е твоето богатство пред моето?! Ако, изпиеш само една чаша от моето вино ще изпиташ неописуема наслада. На това се казва опиянение!

- Какво е вашето богатство в сравнение с моето? Мъдроста на жена ми е неизмерима със златото и среброто, а хубоста е по-опияняваща от най-хубавото вино, а устните й имат най-сладостния аромат, който съществува. Вашето богатство може да се купи, но от моето нито се продава, нито можете да го купите! Признайте кой е най-богат?


ЗА СУЕВЕРИЕТО
Почуквал си конят с копито по воденичния камък на една стара мелница. Паднала подковата му и издрънчала. Събудила камъка от дълбок сън:

- Кой, така ме пробуди след толкова години? - запитал камъкът.

- Аз! - отговорила важно подковата.

- Какво дириш тука? Тук отдавна вода няма и брашно не мелят. - казал воденичният камък.

- Знам, но стопанинът ми не знаеше, та минахме от тук. Сега след като се търкулих при теб, може вода отново да потече и брашно да мелят. - окуражила го подковата.

- Ех, къде да беше така, че и твоят господар мен да вдигне, че като ме захвърли и теглото си да захвърли.

- Защо, така говориш не знаеш ли, че аз нося късмет? - обидила се подковата.

- Та нима късмета и щастието трябва да чакаме, някой друг да ни ги донесе? И късмета и нещастието са вътре в нас. Бръкне на вътре и каквото извадиш, туй ти е и късмета и теглото! - отвърнал старият воденичен камък.

ЗА СУЕТАТА
Застанала суетата пред огледалото за да се огледа добре. Гледала, гледала, но нищо не видяла:

- Огледалце, покажи ме! Къде съм?

- Там си ти! Гледай добре! - отвърнало огледалото.

- Но тук няма нищо! Моля, те покажи същноста ми!

- Виж я! Погледни я добре! - отново казало огледалото.

- Но, тук наистина няма нищо, а хората ме виждат, като красота, величие, слава! Къде е всичко това?

- Ти не каза да покажа твоя облик, ти пожела да видиш своята същност. Суетата същност няма, тя е облик, а зад него пустота!

ЗА СТРАХА
Вълкът си обикалял из гората където агънцето кротко си пасяло. Приближил се вълкът зад едно дърво да го погледа. Обърнало се назад агнето и видяло насреща си вълка:

- Какво сега, Вълчо, ще ме изядеш ли? - попитало разтреперано то.

- Не, Агньо, ще те погледам.

- Как така? Нима не искаш да ме изядеш? - попитало то.

- И да искам, защо да бързам? Ти си съвсем близо и не можеш да ми избягаш. Колкото повече те гледам, толкова повече апетит ми се отваря да те погълна. - казал вълка.

- Моля те, Вълчо, изяш ме по-скоро! Не ме мъчи в очакване!

- Не, Агньо, така не ми е сладко. Нека те погледам как трепериш, иначе нямам апетит да те глътна.

- Сега, разбрах, Вълчо, че ако ти ме изядеш, то ще бъде заради моя страх. Жертвата бива погълната от страха си!


ЕДИНСТВО
Стеблото на царевицата, кочана и зърното се скарали за първенстно. Кочана казал:

- Първото място е мое! Аз съм най-важен, защото държа зърното.

- Това не е вярно! - ядосало се стеблото. - Аз съм по-важно, защото ви храня.

- И кой от вас ще е потребен, ако ме няма мен? - запитало зърното. - Нито единият, нито другият ще има стойност, ако не дава плод. И мен нямаше да ме има, ако ви нямаше вас. Всички сме нужни, защото сме едно цяло!

ЗА ЛУКАВСТВОТО И ГЛУПОСТА
Срещнали се лисицата и заекът. Лиса хитроумна и лукава, каквато си я знаем, заека страхлив и предпазлив. Доволна от срещата лисицата рекла:

- Добра среща, Зайо! Какво ще кажеш с теб да направим едно състезание? Ще тичаме до насрещното дърво. Който стигне пръв печели. Ако аз стигна първа ще те изям, ако ти стигнеш пръв ще ти изпълня едно желание.

Нямал избор заека и се съгласил. И както си го знаем пъргав и скоклив, пръв стигнал до дървото:

- Е, ти печелиш, братко! Какво е твоето желание?

Доволен, че победил лисицата и възгордян от победата си заекът рекъл:

- Искам, Лисо, сега да те видя как ти бягаш от мен, а пък аз да те гоня. веднъж да видя, как лисица бяга от заек.

Засмяла се лисицата:

- Ех, Зайче, Зайче, глупаво беше и глупаво си остана. Глупоста ти те убива! Веднъж ти се даде възможноста, а ти пак сглупи. Да беше си пожелало никога вече пътищата ни да не се пресичат, а ти пожела да видиш как лукавия от страхливия бяга. Сам си виновен, че ще те изям!


ЩРАУСА
Тичал си щрауса из полето сам, тъй като останалите животни му се присмивали, че е глупав и не искали да дружат с него. Срещнал го глигана и попитал, защо се разхожда сам:

- Нямам си приятели. Всички ми се подиграват и ме наричат страхливец и глупак. - отговорил той.

- И от мен всички странят. И аз съм самотен, защото другите ги е страх от мен, че може да ги нападна. Нека бъдем приятели! Да поиграем заедно?

Сприятелили се двамата и глигана предложил да поровят заедно из пръста, а щрауса да играят на криеница. На глигана тази игра била непозната, защото никога не му се било налагало да се крия след като всички бягат от него. Затова щраусът му обяснил каква е играта и че докъто единият стой със затворени очи, другият се скрива. Покрил очи глигана, а щрауса си заровил главата в пръста. Когато глигана погледнал видял вирнатата опашка на щрауса. Отишъл до него и го побутнал леко:

- Приятелю, излез!

Щраусът не помръдвал.

- Приятелю, изправи се! - настоял глигана.

Щраусът отново не помръдвал:

- Приятелю, аз те виждам целия. Хайде покажи глава!

Изненадан щраусът запитал:

- Как така ме откри след, като толкова добре се бях скрил?

- О, приятелю, ти беше скрил само глава за да не виждаш ти, но опашката ти стърчеше и те издаваше. Да не виждаш не е същото, като да те няма или другите да не те виждат!

АЛЧНОСТА
Един стопанин си имал крава и теленце. Всеки ден ги водил на паша, а вечер пускал теленцето да се набозае от кравата и останалото мляко прибирал за да го продаде. Една вечер не пуснал телето да бозае, защото му му трябвали повечко пари да събере. Рекъл си:

- Какво толкова ще стане?! Една вечер ще изтрае на глад, но пък утре повечко пари ще взема.

Харесало му на стопанина и често, започнал да оставя телето гладно за да вземе повече пари от млякото. Телето започнало да слабее и скоро умряло. Заскърбил тогава стопанинът по теленцето, което един ден щяло да стане голяма дойна крава, която да му носи много пари от млякото. И през сълзи си рекъл:

- Пуста да опустее мойта лакомия! Да се бях сетил по-рано когато гледах само своето да взема да не забравям на теленцето храна да дам сега щях да бъда два пъти богат!

ПРОСВЕТИТЕЛИ
Свещенникът от една църква поканил иконома със себе си да идат до града за да купят свещи за църквата. Ходили, обикаляли, гледали но навсякъде само малки свещи продавали. Рекъл тогава свещенникът на иконома:

- Ако купим от малките печалба няма да имаме. Евтини са и малко пари от хората можем да вземем. Да вземе, че да ги претопим и да направим от тия по големи.

Тъй се научили сами свещите да си правят. Доволни били от печалбата. Един ден хората влезли църквата да запалят по свещичка за утеха и душевно просетление но какво да видят...Свещите нямали фитил. Тогава си казали:
- Това е дело на свещенника. Тои път така му се е досвидяло да даде че и фитила на светилото за хората спести.

ПЕПЕРУДАТА
Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.

НЕПРАВЕНЕТО
Вървял Буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворчето?

МОМЧЕ И СЛОН
Това се случило в едно отдалечено село. Младо момче, син на бедняк, бил здрав и много силен. Толкова силен, че когато царят минавал през селото върху слона си, момчето хващало слона за хобота и той не можел да пристъпи. Това предизвиквало недоволство у царя и възторг у народа, който се събирал на пазара и се смеел на царя. Царят повикал министъра си и му казал:
-Това повече не може да се търпи. Не смея повече да минавам през селото, а момчето вече се разхожда и из другите села и никога не знам къде ще се засечем. Трябва да направиш нещо. Трябва да му намалиш някак си силата и енергията.
-Ще трябва да се посъветвам с мъдреците, защото и представа си нямам какво да направя-отговорил министърът-ако момчето имаше лавка, щеше да работи там и да се изтощава; ако работеше в кантора или ако беше учител, той щеше да изразходва силите си. Но той е просяк и няма нищо и с нищо не се занимава. Живее за собствено удоволствие. Народът го обича и затова го храни, така че момчето нищо не прави-спи и яде и се наслаждава на живота.
И така министърът отишъл при един мъдрец. Старецът му наредил следното:
-Направи едно нещо. Иди и кажи на момчето, че ще му даваш по една златна рупия всеки ден, ако той прави едно съвсем дребно нещо. Да ходи и да пали лампата в селския храм всеки ден. Нищо повече-когато се стъмни, да ходи в храма и да пали лампата. И ти ще му даваш за това по една рупия.
-Но как ще помогне това?-удивил се министърът.-Той ще има повече за ядене и няма да има нужда да проси, така че ще се сдобие с още по-голяма сила.
-Направи, каквото ти казвам-настоял мъдрецът.
Така и било направено. На следващата седмица, когато царят минавал през селото, момчето се опитало пак да спре слона, но не успяло. Слонът го повлякъл.

ФОРМУЛАТА
Някога много отдавна живял един ученолюбив човек. Той посветил целия си живот на търсенето на знание и голяма част от него било мистичното познание. И ето веднъж този учен човек се разхождал по брега на реката. Изведнъж чул силен глас, който прекъснал неговите размишления. Ослушал се и чул как някой викал:
-А йа ха! А йа ха! А йа ха!
-О, това е свещената формула за ходене по вода-казал си ученият.Помня, че съм я чел в една древна и много тайна книга. Но този човек не произнася правилно формулата и напразно го прави. Вместо да казва "А йа ха" той трябва да казва само "Йа ха".
Като помислил малко, ученият решил, че е по-умен, съзнателен и прилежен човек и е длъжен да научи този нещастен човечец, който, макар и да не знае правилната формула, очевидно се старае с всички сили.
И така ученият наел лодка и се отправил към острова, от където се донасяли звуците. На острова той видял суфи-мистик, който от време на време все така гръмко и погрешно повтарял формулата.
-Приятелю,-казал ученият-ти произнасяш неправилно формулата и мой дълг е да ти кажа как е нейното истинско звучене, защото получава не само който приема, но и който дава.
И той му дал правилното звучене на формулата.
-Благодаря ти, приятелю, -отвърнал суфито-благодаря ти, че специално заради мен премина реката и ми подари този безценен дар. Благодаря ти.
Удовлетворен ученият седнал в лодката и се отправил към отсрещния бряг с чувство на изпълнен дълг. Известно време от хижата не се чувал нито звук, но ученият бил уверен, че усилията му не са пропаднали напразно.
И изведнъж от хижата се чуло неуверено "А йа ха", "а йа ха". Ученият започнал да размишлява колко твърдоглави са хората и как са се вцепенили в своите заблуди.
Изведнъж чул странен плясък. Ученият се обърнал и замрял от изумление. Към него право по водата като по суша се приближавал суфито. Суфито се приближил до лодката и попитал:
-Добри човече, извинявай, че те занимавам със себе си, но не би ли могъл още веднъж да ми кажеш как да произнасям формулата, защото аз нищо не запомних...

КОТКАТА
В дома на един самурай се заселил огромен плъх. Стопанина решил да се спаси от него като си вземе котка . След продължително търсене, намерил една много силна физически котка, която била тренирана в различни техники на ловене на мишки и плъхове. Уви, за изненада на самурая тази котка била победена от огромния плъх. Тогава стопанина намерил друга котка, която се била занимавала с Ци Гун и имала много силно развита вътрешна енергия – Ци. Уви и тази котка била победена. Следващият котарак доведен от самурая бил изключително интелигентен и знаел хитри стратегии за ловене на плъхове. Той също бил победен. Накрая, някой изпратил на самурая една доста невзрачна, неугледна черна котка, която не вдъхвала особено доверие. Тя обаче успяла да се справи с големия плъх.
Тогава другите три котки се събрали около черната котка, за да научат каква е нейната тайна. Тя им обяснила, че нито силата и техниката, нито енергията Ци, нито интелигентността са достатъчни сами по себе си за постигането на победа. Най-важен е духът-разум, който обединява горните три способности. Когато той е овладян, те трите се проявяват в един миг едновременно. Но черната котка казала, че познава една друга котка, владееща още по-голямо съвършенство, надхвърлящо обикновените представи за майсторството. Тя била сива, проскубана и стара, но щом влезела в някоя къща, всички плъхове уплашени напускали сами този дом, без да посмеят да влязат в схватка с нея. “Тази котка – завършил речта си черния котарак – е тайнствена и внушителна. Вие трябва да се стремите да станете като нея: отвъд техниката, отвъд дишането, отвъд интелигентността.” Това е пример за противодействие, без противодействие!

ПЕТЕЛЪТ
Цзи Синцзи тренирал боен петел за чжоуския цар Сюаньван. След 10 дена царят попитал готов ли е петелът му за бой.
-Още не, все още е самонадеян и напразно се перчи.
След още 10 дена на същия въпрос Цзи Синцзи отвърнал:
-Все още не е. Все още се хвърля на всяка сянка и откликва на всеки звук.
След още 10 дена отговорът бил:
-Още не е готов, погледът му е пълен с ненавист, а силата му прелива отвън.
След нови 10 дена отговорът вече бил:
-Почти е готов. Няма да се разтревожи, дори ако чуе друг петел. Погледни го-като изрязан от дърво е. Пълнотата на неговите свойства е съвършена. На неговият призив няма да посмее да откликне нито един петел-ще се обърне и ще побегне...

МАЙМУНАТА
Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:
-Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира.....
............. .............. …… …………… ……… …………..
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.
Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно-дори ако и не е така-вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.
От това идва и гасненето на човека-защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.
Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно....

ИСТИНСКОТО ПРОЦЪФТЯВАНЕ
Един богаташ помолил Сенгай да напише нещо, така че процъфтяването на неговото семейство да продължи от поколение на поколение. Сенгай взел голям лист хартия и написал: "Бащата умря, синът умря, внукът умря."
Богаташът се разсърдил:
-Аз те помолих да напишеш нещо за щастие на моето семейство. Защо така глупаво се шегуваш?
-Изобщо не се шегувам-обяснил Сенгай-ако синът ти умре преди теб, ти много ще се огорчиш, ако внукът умре преди баща си, синът ти ще се огорчи. Ако обаче в твоето семейство умират от поколение на поколение в този порядък, това ще бъде естественият ход на нещата. Това разбирам аз под процъфтяване.

ЯГОДАТА
Един човек пресичал поле, на което спал тигър.Забелязвайки тигъра, човекът побягнал с всички сили.Тигърът след него. Стигайки до пропаст, човекът започнал да се свлича по нея, докато се захванал за корен на дива лоза, а тигърът ръмжал отгоре. Треперейки от ужас, човекът погледнал надолу-а там стоял друг тигър...Само коренът на лозата удържал нещастника. Две мишки-едната бяла, другата черна-излезли от дупката си и тихо започнали да гризат корена.
Обкръжен отвсякъде от опасности, човекът се огледал и недалеч видял ягодов храст с една единствена зряла ягода. Държейки се с една ръка за корена, той протегнал другата и откъснал ягодата.

Колко сладка била тя!

НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА
Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал:
-Разумът, Буда, чувственото битие-всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш.
Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал.
Внезапно обаче силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил.
-Ако нищо не съществува- запитал Докуон- то от къде тогава се взе този гняв?

ВЪЗЛИТЕ
Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

ХОРСКОТО МНЕНИЕ
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Виж ти колко невъзпитан млад човек. Горкият старец ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. И отново чули минаващите селяни да казват:
- Виж този баща. Как не му е жал детето му да ходи пеша, пък той язди!
Чули хорските думи и на третия ден за да си спестят упреците се качили и двамата на коня. Но селяните рекли:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден засрамени от хорските приказки и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните като ги видяли казали:
- Хахаха, гледай ги тия какви са глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня !




ЛИСТОТО И ВРАБЕЦА
Имало едно време един лист. Веднъж вятърът го откъснал и той полетял нагоре надолу. малко врабче, току що излюпено, го попитало:
-Ти защо падна от дървото?
-Не съм паднал, просто ми омръзна да стоя там.
-А накъде летиш?
-Където си искам, натам летя.
Трябва да признаем, че той бил твърде горд и високомерен лист, за да си признае, че не умее да лети и напълно е подчинен на външни влияния, например на вятъра...а може той и наистина така да си е мислил.
Когато вятърът стихнал, листът паднал в реката и започнал да се носи по течението и.
-А сега защо падна и накъде си се отправил? - попитало врабчето.
-Аз не паднах-обидил се листът-просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде-накъде си искам, тъй като аз съм свободен лист и правя, каквото си искам.
-А защо не поплуваш в другата посока?
- Колко пъти да ти обяснявам - щом не плувам натам, значи не искам; правя само което искам.
След няколко дена врабчето се научило вече да лети мъничко и видяло пак листа, но той бил съвсем пожълтял.
- Защо си станал жълт? - запитало то.-Какво са ти направили?
- Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих.
Врабчето повярвало на листа и оттогава започнало да счита листата за висши същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува без ръце и крака, а още по-малко по желание да се сменя цвета.
Но настъпила есента и все по-често листа се откъсвали и политали, но врабчето никога не видяло нито един лист да лети в посока обратна на вятъра, а когато попадали в реката, никога не се носили срещу течението. И никога не видяло лист, който да остане зелен.
Врабчето пораснало и придобило жизнен опит, а заедно с това променило отношението си към листата, живеещи в илюзията на самоуспокоението, че управляват живота си.
А още узнало, че има и други същества, които считат себе си независещи от нищо-хората. Тяхното поведение изцяло зависи от порива на емоциите им, чувствата и желанията.
Врабчето така и не могло да разбере защо хората са толкова странни.
И врабчето решило за себе си, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра и то лети именно там, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока.

ФИЛОСОФ И МИСТИК
Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица.
Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясването на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима.
Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и загубил пътеката.
Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.
***
http://www.sibir.bg/blog/bogi_ist/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=36367

 

за живота. Мъдрост събрана в кратки приказки, колкото и да ги четеш, преоткриваш и още, и още, и още ...
Митко, чакам с нетърпение поредицата за символиката.
Жив и здрав да си. Желая ти процъфтяване!

Благодаря!

На пръв поглед прости,но много поучителни и полезни за всеки един от нас истории.А защо ли трябва да се стремим към усложняване на простите неща,след като можем да намерим по-различно решение за тях ?Супер пост !