Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2007 12:05 - Апелирам - НЕ ОБИЖДАЙТЕ ТИКВАТА!!! Госпожи и господа "УЧИТЕЛИ" - НЕ СТЕ ВЛИЗАЛИ В ЧАС ПО ИСТОРИЯ, ЗАТОВА ВИ ПИША СЛАБ!!!
Автор: mkalpakchiew Категория: Изкуство   
Прочетен: 7817 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 05.10.2007 14:06


ТИКВАТА Е БИЛА СЪС СТОЙНОСТТА НА ПАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ, КОИТО Е ВОДЕЛА БЪЛГАРИЯ!!!
ТЯ Е БИЛА И ХРАНА И РАЗМЕННО СРЕДСТВО!!!
ИЗХРАНВАЛА Е ВАШИТЕ БАБИ, ДЯДОВЦИ, БАЩИ И МАЙКИ!!!
ТИКВАТА Е СИМВОЛ НА ПЛОДОРОДИЕТО!!!
-----------------------------------------------------
                                                                          М.КАЛПАКЧИЕВ



image
Сред лозунгите, които са издигнали учителите, са: "Една учителска заплата равна на 8 министерски обяда", "Станишев, Вълчев и Орешарски - слаб 2 по инвестиции в образованието"

Превъплъщенията на тиквата

Според някои източни митологии светът е произлязъл от кратуна

Наскоро вестниците у нас публикуваха любопитна новина от света на културните растения. Врачанинът Красимир Каменов това лято отгледал в градината си в с. Мраморен десет уникални тикви, всяка с тегло над 100 кг. Всичките били от сорта "Атлантически гигант", а семената му изпратил приятел от Канада в писмо. Те по нищо не се различавали от нашенските тиквени семки, но плодовете се оказали смайващи. 

Тиквата е добър пример за двузначността на символите, твърдят двама световнопризнати експерти - Жан Шевалие и Ален Геербрант ("Речник на символите", С., 1992 г.). Докато повечето европейски народи свързват плода на това растение с глупостта, за някои африкански племена тиквените семки са символ на мъдростта. Според митологията на народите от Северен Лаос първите хора излезли на бял свят от три огромни тикви, които божеството Пу Ланг-сонг пробило с нагорещено желязо.

Подобна идея за космоса във формата на тиква присъства и в някои китайски митове за сътворението. Според тях първосъздателят на вселената Пангу се самозародил в тиква (или кратуна) и живял в нея 18 000 години, докато сушата се отдели от водата. Така тя се оказала натоварена с функциите на Ноевия ковчег от Стария завет. Според някои даоистки вярвания тиквата е храна на безсмъртието, а по нейните лиани някога хората се изкачвали на небето, за да общуват с боговете. Нека добавим още, че пещите на средновековните алхимици най-често били с форма на кратуни, което добавя известен мистичен ореол около това иначе невзрачно и непретенциозно градинско растение, което често се крие по синори и край огради, за да не пречи на други по-важни земеделски култури. 
С други думи, тиквата винаги може да поднесе някаква изненада - понякога приятна, друг път не, - поради което снизходителното отношение към нея е най-малкото прибързано. Да си припомним как точно в полунощ добрата фея превръща каляската на Пепеляшка в тиква. Така героинята внезапно се връща в суровия свят на реалността, представен в случая чрез образа на тиквата.

Архиварят Душко Добродушков от разказа "Печена тиква" на Елин Пелин стига до тежка душевна драма, след като отказва предложеното му парче ароматна печена тиква в дома на неговия началник. Уж за да прикрие селския си произход, той изважда на показ селската си стеснителност. Виновна е тиквата, с която на село хранят прасетата, но в дома на началника тя се преобразява в тест за интелигентност под формата на изкусително ястие. В началото на повестта "Свирепо настроение" от Радичков героят Петър Маринков и жена му коментират как нещо било нагризало тиквите. "И все най-хубавите", казва жената, на което мъжът отговаря, че "те всичките са свински". Т.е. тиквата не може да бъде хубава и отнесени към нея естетически категории като хубаво или красиво са непонятни и неприемливи. Така е в селския свят.
В кухнята са познати три вида тикви. Обикновената готварска тиквичка е характерна за късната пролет и лятото. Нейната родина е някъде в Азия. Другите два вида - голямата бяла тиква, позната още като "кестенка" или "свинска", и мускатната жълта тиква, издължена като цигулка, произхождат от Централна и Южна Америка. Те са сред първите културни растения, отглеждани от индианците. При археологически разкопки в Перу са откривани следи от културна тиква на близо 5000 години. В Европа е пренесена през XVI век и сравнително бързо е разпространена из целия континент. Първият европеец, който я докоснал, бил самият "велик адмирал на океанското море и вицекрал" Христофор Колумб. Когато през пролетта на 1493 г. той се върнал от първата си експедиция до Новия свят, подарил на кралица Изабела плодове и семена, донесени от новооткритите земи, сред които имало и тиквени семки. Какво точно е направила кралицата с това безценно богатство, историята не казва.
У нас тиквата минава за просто и непретенциозно ястие, но това отношение към нея е несправедливо. В този забележителен плод има нещо тайнствено и дори мистично, поради което в католико-протестантските култури той се е превърнал в задължителен атрибут на празника "Вси Светии". В нощта срещу първи ноември тиквените фенери внасят колорит и закачлива загадъчност около шумните улични компании. Изглежда, с приобщаването на България към ценностите на западния свят ще трябва леко да се коригира и отношението към тиквата. Тя го заслужава не само заради своите странни превъплъщения в митологиите, народните приказки и литературата, но и заради забележителния вкус на много от ястията, приготвени с нейно участие.

------------------------------------------------------------------------

Супа от тиква със сирене
Продукти: 500 г бяла тиква, 120 г сирене, 30 г масло, черен пипер, сол, магданоз.
Добре почистената от семките и влакнестата част тиква се измива и се нарязва на малки кубчета. Залива се с гореща вода и след като се свари, се прибавят настърганото сирене, маслото и ситно нарязаният магданоз. Супата се посолява и се маха от огъня. Поднася се поръсена с черен пипер.

Супа от тиква с орехи
Продукти: 600 г тиква, 500 мл прясно мляко, 100 г орехови ядки, 50 г прясно краве масло, черен пипер, сол.
Обелената и почистена от семките и кората тиква се нарязва на парчета, залива се с гореща вода и се задушава до омекване. Пасира се и се прибавят смлените орехови ядки и прясното мляко. След 5-6 минути се добавя маслото, подправя се с черен пипер и се посолява.

Пълнена тиква
Продукти: 1 тиква (2,5 кг), 50 г масло, 750 г кайма, 150 г кромид лук, 30 г доматено пюре, 1 с. л. брашно, 200 г сметана, сол.
Тиквата се обелва и се срязва на две равни половини. Семената се почистват и се посолява. Лукът се нарязва на ситно и се запържва с каймата, половината от доматеното пюре и сол. Двете половини на тиквата се пълнят с плънката, добавя се отгоре малко масло, долива се вода в тавата и се пекат в умерена фурна, като от време на време се поливат с отделения сок. Преди сервиране сокът от печенето се сгъстява с леко запържено брашно, останалото доматено пюре и сметаната.

Тиквени кнедли
Продукти: 800 г тиква, 160 г брашно, 2 яйца, 80 г масло, 20 г галета, 80 г кашкавал, черен пипер, сол.
Тиквата се почиства, измива се на течаща вода, сварява се и още докато е гореща, се смачква на пюре с дървена лъжица. Прибавят се яйцата, по-голямата част от брашното, черният пипер и солта. Сместа се меси, докато започне да се отделя от ръцете. От нея се правят кнедли (пръчици, дълги 4-5 см), овалват се в брашно, пускат се във вряща вода и се варят в затворен съд. Щом изплават на повърхността, значи кнедлите са сварени. Изваждат се с решетеста лъжица и се отцеждат. Заливат се със сгорещено масло, размесено с галета. Сервират се горещи, като гарнитура към пържено или печено месо. Може да се поднесат и като самостоятелно ястие, поръсени с настърган кашкавал.

Десерт от тиква
Продукти: 1 кг тиква, 4 яйца, 150 г брашно, 30 г масло, 200 г захар, 400 мл мляко, половин ч. л. канела на прах.
Тиквата се обелва и се настъргва на едро ренде, след което се прибавя към загрятото масло и се задушава до омекване. Поръсва се с брашното, разбърква се и се държи на огъня още няколко минути. Към изстиналата тиква се прибавят захарта, канелата, млякото и яйцата. Сместа се разбърква добре, изсипва се в тавичка, намазана с масло, и се пече до зачервяване. Преди поднасянето десертът може да се поръси с пудра захар.

(Ясен Бориславов)
--------------------------------------------------------------------

Сувенири и символи Фен-Шуй
за Вашия дом, офис, квартира. Хотей с торбичка и тиква Холуimage
Този Хотей е изобразен с торбичка на рамото и тиква Холу - която ще съхранява парите и спестяванията, няма да позволи да изтекат. Много подходящ талисман Фен-Шуй за привличане на парични придобивки, разполага се в паричните зони на дома, офиса или квартирата.

Хотэй – Холщовый мешок - один из семи богов счастья, бог общения, веселья и благополучия. Считается, что он предопределяет людские судьбы и помогает в осуществлении заветных желаний. В Фэн-Шуй c этим связано поверье: если потереть фигурку Хотэя по животу триста раз, думая о чем-то хорошем, то загаданное обязательно исполнится. Везде, где появляется этот монах, к людям приходит удача, здоровье, благосостояние, успех в делах и сила в достижении цели. Поэтому изображение Хотея идеяльно подходит для активации зоны Богатства


Нэцке "Шоусин".
image
Один из богов счастья, приносящий здоровье, исцеление от тяжелых, смертельных недугов и долголетие. Покровитель медицины. Изображаетмя с огромным посохом из корня женьшеня и волшебным персиком в руке, приносящем бессмертие. часто к посоху привязана тыква-горлянка с чистой, хрустальной водой - символом жизни.


ЧУДО — В ПЕРЬЯХ,
ИЛИ ДЕЛО — В ТЫКВЕ

Один г-н был папуасом1. Так уж получилось. Не всем же быть жителями Рио-де-Жанейро и ходить в белых штанах. Наш г-н в белых штанах не ходил, и вообще штанов у него не было. Зато он был знатен происхождением, красив собой и богат женами, свиньями, металлоинструментами (типа «нож» и «топор»), стеклянными бусами, сумчатыми барсуками, древесными кенгуру, луками и стрелами, сушеными человеческими головами, палочками для носа2, перьями райских птиц и бутылочными тыквами для… Ну, не будем уточнять — все знают, где папуасы носят тыкву, а, точнее, что3 они в ней носят. Являясь первым парнем на деревне в буквальном смысле (то есть старостой-вождем), наш г-н перманентно щеголял весь в перьях, бусах, женах и тыквах (функциональная тыква по причине особенностей строения тела могла быть только одна — зато каждый день новая, а по большим праздникам г-н для красоты и две прицеплял, вызывая заслуженную зависть односельчан-однотыквенников).

 

  image


Большие праздники в тех столь отдаленных местах происходили с завидной регулярностью — не реже одного, но и не чаще семи раз в неделю. Жители окрестных деревень под руководством первых парней собирались где-нибудь на междеревенской поляне, жарили кабанчика или соплеменника, а, если повезет, то и туриста какого-нибудь, белого и жирного — зарежут, глиной обмажут и в костер. Пели-плясали, конечно — как же без этого? Бывает, что и дрались — и без этого как же? Победителей не судили, проигравшими опять же закусывали.

 

А первые парни повышали свой авторитет в глазах деревенщины, прогуливаясь вокруг барбекю, демонстрируя свои райские перья в прическах, бусы и жён на шее, а тыквы… А тыквы, ну, вы сами понимаете на чём. Наш г-н по количеству перьев, бус и жён был абсолютным чемпионом. Равно как и по длине тыквы (или парочки в особо торжественных случаях — не чаще одного, ну, двух, ну, максимум, трех раз в неделю). Уж и пробовали первые парни меряться тыквами, женами и перьями с г-ном, да всегда терпели позорное фиаско — у г-на и перья шикарней, и бусы стеклянней, и жены толще, и тыквы длинней. Короче, процветал наш г-н и славился по всей округе. И шли люди к нему на поклон, чтоб только в его деревне прописаться, и несли ему новые перья, бусы, жен, тыквы и, если повезет, то и туристов свежевыловленных тоже.

 

  image

 

Долго ли, коротко ли, но стал наш г-н самым крутым новым гвинейцем на всем своем архипелаге (пять с половиной полноценных островов и еще парочка необитаемых атоллов — это вам не шутка!).
Через каких-нибудь сто пятьдесят-двести праздников г-н заскучал — как-то приелись ему кабанчики, соплеменники и туристы. И перья не радовали — их ведь еще поди навтыкай в прическу, времени-то уходит сколько! И бусы тяжелы, как шапка Мономаха, а уж насколько жены тяжелы — так про то вообще отдельный разговор — откормились, сволочи каннибальские! Тыкву длинную, опять же, надевать — та ещё процедура, все достоинство потеряешь, пока нацепишь, да и ходить она мешает, как ни привязывай. А репутация завоевана, первые парни других деревень уже и тыквами меряться не подходят, и перьями не хвастают — стоят себе в сторонке, нервно обгладывая чью-нибудь ногу…
В общем, руководствуясь своим безоговорочным лидерством, стал наш г-н манкировать регулярной демонстрацией превосходства — праздники посещает через раз, перьев по будням не носит, бусы вовсе не надевает, тыкву не меняет… Можете себе представить, на два праздника подряд в одной и той же тыкве приходил?!
А что ему? Дела-то идут! Жены льнут, толстеют, туристы не переводятся (гиды-проводники были у г-на прикормленные), а на безтуристье — и односельчанин не рыба, но мясо. Перья постоянно новые приносят, включая импортные павлиньи — втыкай, не хочу! Так он и не хотел. Сначала оно ему с рук и сходило — уже не через раз, а через два стал на праздники ходить. Все больше в хижине лежал — сушеными головами любовался, которые туристы без особого желания к его ногам складывали. Бусы перебирал, тыквы проветривал, жен поглаживал. А вокруг его хижины ходили односельчане и с благоговением говорили: «О, г-н! О! (нет, не так, а вот так: О!!!!!)». И еще говорили: «Нет круче и новее гвинейца, чем наш г-н! И перья его роскошны, и жены его толсты, и тыквы его длинны!»

 

  image

 

В общем, совсем перестал наш г-н тыквами меряться и на праздники ходить. Типа, зачем ему? И без того хорошо!
Некоторое время по деревням еще ходили слухи о тыквах и перьях нашего г-на. Только ведь слух — не тыква, им достоинство не прикроешь. Посему достоинство г-на в глазах со- и ино-племенников потихоньку усыхало, пока совсем не исчезло. А через полгода и вовсе другие слухи поползли — компрометирующие. Стали поговаривать, что, видать, дела у г-на не так уж и хороши, да и жены не настолько толстые. Потом и эти слухи заглохли, как пенье райских птиц после захода солнца.
А тот знай себе почивает на лаврах из пальмовых листьев, да жен потискивает (которые, кстати, де факто4 совершенно не похудели).
И уже появились на окрестных архипелагах новые активные игроки на рынках райских перьев и бутылочных тыкв. Да и прежние соперники тоже даром времени не теряли, расширяя сегмент сушеных голов.

Долго ли, коротко ли, но надоело г-ну сибаритствовать, манкировать и мизантропить — обвешался он тыквами да перьями, вылез из хижины и пошел на праздник. Да только никто почему-то не кричал ему «О!!!!!». Многие — так и вообще не узнавали. Глядит — а на почетном месте первого парня уже другой парень сидит, перья распушил, тыквы свои задрал (аж три штуки!), а вокруг него — такая конкуренция5, что и не подойти. И никто из соперников на г-на даже и не смотрит, на танец не приглашает, словно он не г-н, а папуас-невидимка какой из научно-фантастического эпоса племен Австралии-Океании. И г-новы жены толстые потихоньку к новому первому парню жмутся с недвусмысленными предложениями. И головы сушеные несут ему, приседая6 подобострастно.
— Да что ж это такое? — в гневе возопил наш г-н. — Разве это перья, я вас спрашиваю? От дохлой курицы это хвост, а не перья! Это разве тыквы бутылочные? Это морковь сушеная, а не тыквы! И бусы у него пластмассовые, а не стеклянные! И жены у него на целых две свиньи7 моих легче! А палки! Палки-то в носу у него не из ценных пород!
Надрывался, надрывался наш г-н, да только никто его не слушает, а шумная конкуренция продолжается. Без него. Некоторые конкуренты даже толкать его начали: иди, мол, подобру и покуда поздорову. Затолкали так, что его пошатнувшаяся репутация опасно накренилась и безнадежно рухнула.
Огорчился безмерно г-н, перья свои буйные повесил и поплелся в хижину. А в хижине — ни жен, ни бус! Сбежали в бусах к победителю!

 

  image

 

Через некоторое время односельчане-однотыквенники в результате безжалостной конкуренции реквизировали у г-на все перья, тыквы и прочие атрибуты папуа-нового достатка.
Остался наш г-н несолоно глодавши8 на лаврах засохших почивать. Гол, как калао9, только и осталось у него имущества, что одна небольшая сушеная голова, которая в процессе конкуренции под лавры закатилась, да перьев пучок, да две тыквы, что на нем были — вот и все его активы. И туристов никто не приносит.
Дальше — хуже. Однажды зашел к г-ну в хижину бывший основной конкурент, а теперь просто первый парень, оценил степень банкротства г-на и со словами «Одна голова хорошо, а две — лучше», отрезал ему голову и вместе с ранее засушенной унес к себе в коллекцию. А с телом поступили по национальному обычаю (то есть по рецепту) — обмазали глиной, ну и т.д.
Вы спросите, где же были сионские близнецы? А на то они и мудрецы, чтобы в такие края не соваться.

Смысль:
А смысль сей притчи в том, что никакого чуда в перьях нет. Просто их надо регулярно показывать. Не забывая параллельно меряться тыквами. А то конкуренты сожрут.

 

1 Активные сторонники политическо-этнической корректности могут читать это слово как «новый гвинеец» при условии не путать папуаса с меланезийцем, а меланезийца с микронезийцем, хотя гвинейцами они все являются.
2 Это не ватная палочка для ковыряния в носу, ушах и снятия макияжа, как кто-то мог бы подумать, а палочка для специально проделанной в носу дырки, носится для красоты и демонстрации каких-то неизвестных авторам достоинств. В особо торжественных случаях заменяется кабаньими клычками.
3 См. журналы GEO, Вокруг света и National Geographic. А также любой анатомический атлас. Читатели мужского пола могут см. в зеркало.
4 См. притчу четвертую.
5 Ритуальные танцы папуасов с целью демонстрации перьев и мерянья тыквами.
6 Приседание у папуасов — аналог поклона.
7 Возможно, мера веса у папуасов. По предположению авторов равна примерно 120 кг.
8 Папуасская народная идиома. Слово «хлебавши» по причине отсутствия в рационе папуасов жидкой пищи заменено на более привычное каннибальскому уху «глодавши».
9 Папуасская народная идиома. Поскольку соколы в Папуа-Новой Гвинее не водятся, то слово «сокол» заменено на «калао» — он же Aceros Plicatus — птица с неоперенным горлом и голой кожей вокруг глаз. Что гораздо больше соответствует действительности, потому что сокол — это совершенно не голая птица.

--------------------------------------
Владимир Опаленко
карикатура "Символ на новите пирати"

image
04.02.2005,



Тагове:   час,   обиждайте,


Гласувай:
0



1. vasisid7 - Хубав постинг
05.10.2007 12:09
Прекрасни рецепти!Да ни е сладко!Поздравления!
цитирай
2. sintiq - Неуместно
05.10.2007 12:11
Вие с тикви ли сравнявате учителите,или ни съветвате с тези заплати да се изхранваме само с тикви?
цитирай
3. mkalpakchiew - Не, не сравнявам учителите с тикви (а умните би трябвало),
05.10.2007 12:25
а това, че сте избрали тиквата за символ на глупостта!!
В символиката и хералдиката тиквата е боготворена като мъдра, защото е давала прехрана на много народи.
Образовайте се, преди да използвате нещо за символ.
А, по повод дали да се храните с тикви - защо не?!
Тя притежава и много лечебни свойства!
Но считам, че не сте останали на това да ядете тикви, защото в първия учебен ден на децата, се бяхте наконтили с костюми от и над 150 лв. (забравих, че обругаваното Министерство Ви ги дава) и дори в момента на стачката сте се окичили с по няколко златни ланци.
Апелирам - НЕ ОБИЖДАЙТЕ ТИКВАТА!!!
цитирай
4. kostadin - Re:
05.10.2007 13:42
Когато човек не знае -по вероятно е да сбърка!
Благодаря ти за разказа!
Считаното за просто ,почти винаги е гениално.
цитирай
5. mkalpakchiew - mkalpakchiew - Съжалявам Г-н Каравелов, че съм ...
05.10.2007 14:09
Съжалявам Г-н Каравелов,
че съм написал моето мнение общо за учителската стачка и лидерите й.
Но поклон пред Вас и всички останали, които милеят за децата и родното образование.
Поддържат достоен образ в крехките им детски души с личен пример и добро преподаване.
Зная, че трудът ви не е дооценен (не като важност и приоритет), но на кой ли в тази държава му стигат парите.
Аршина не е 1 лев = 1 евро (1 лв),
защото и българския стандарт не е равен швейцарския,
Сърдечен поздрав и ви желая успех!
цитирай
6. comfy - Великолепен постинг!
06.10.2007 11:17
Повече такива да имаше в блог.бг... Но не всички можем да изказваме мислите и чувствата си така обосновано... :)

Поздрави, Митко! :)
цитирай
7. svoboda64 - Наистина е прекрасно да се видят превъплъщенията на тиквата
06.10.2007 19:21
в различните култури. Поздрав за постинга!

И все пак - поводът е неприятен! Именно Вие, г-н- Калпакиев, много ясно сте откорили по какъв начин символът "тиква" се възприема в нашенския, доморасъл контекст. Затова е някак неправомерно да изискваме друго "общоизвестно" разбиране за нея - макар и обогатяващо общата ни култура, то е безотносително към значенията, които ВСИЧКИ българи от една популация (едновременно живеещи) му приписваме:)))))))

цитирай
8. avgustinov - zdraveite
09.11.2007 20:15
zdraveite gospodine vidqh 4e 4esto mi pose6tavate bloga i re6ih da vi pi6a. istoriqta ne mi e edin ot nai lubimite predmeti no mi haresva iskam da vi svidetelstvam za na6iq gospod Isus hristos bibliqta kazva: maddrosta vazgordqva no lubovta nazidava. znaete li 4e lubovta e nai velikolepnoto ne6to na sveta no ne tazi lubov koqto ni dava svetat no tazi koqto ni q dava Bog. neka Bog da vi blagoslovi
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mkalpakchiew
Категория: Изкуство
Прочетен: 590859
Постинги: 123
Коментари: 376
Гласове: 7139