Прочетен: 3334 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2007 13:42
| Дизи Гилеспи / Dizzy Gillespie. (Съединени Американски Щати)
Бибоп или боп (Bebop, Bop) – стил, възникнал в началото на 40-те години, считан за начало на модерния джаз. Почвата за него е подготвена от малките суинг групи в края на 30-те. Формално бибоп изпълнението произлиза от суинга, но темпото е по-бързо, като типичната ритмична фраза е 8 осмини в 4/4 време с акценти между времената. Стандартната форма на боп-изпълнение е следната - един хорус в унисон (обикновено тромпет и сакс) постановява темата, следват хоруси за импровизация на всеки инструмент, "размяна на четворки" между солистите или между солист и барабаниста и накрая пак хорус в унисон. Ако пиесата е 32-тактова във формата ААВА, то първите 8 такта са композираната мелодия (темата), вторите 8 са повторение, третите са импровизация и накрая пак 8 такта повторение. Така всичко, което е нужно, е да се напишат само 8 такта тема. Обичайно става вземането назаем за хармонична рамка на акордовата прогресия на някой стандарт и съчиняването на нова мелодия вместо старата. Например Ornitology е на основата на How High The Moon, а Anthropology - на I Got Rhythm. Дори когато изпълнява стандарти, бибопът е сравнително безразличен към мелодичните особености на пиесата; мелодията се маркира в началото и припомня в края, като импровизациите се основават на хармоничната схема на пиесата, а не на оригиналната мелодия. Фразите на музикантите са по-дълги и усложнени, използват се разширени хармонии (включват т.нар. високи хармоници, тоновете от 9-та, 11-та и 13-та степен) и заместващи (производни) акорди, а употребата на намалена 5-та степен става толкова обичайна, че започват да я наричат нова blue note ("блу ноут" е тон извън пентатоничната скала, най-близо до минорната трета степен, но по-висок от нея; счита се за характерен за традиционния блус и джаз, но се среща по-често при вокалисти, изпълнители на блус, отколкото при школувани джаз музиканти). В началото на 40-те на сцената излиза младо поколение солисти, които владеят инструментите си на високо техническо ниво. Тези музиканти, отегчени от разписаните аранжименти и клишетата на суинга, след приключване на работа в биг-бендовете (в т.нар. after hours) се събирали да посвирят един с друг за собствено удоволствие, без ограничения за импровизация и екперименти. Основно място за такива срещи става клубът на Минтън (Minton’s Place) в Харлем и основни герои там са Бъд Пауъл, Тад Деймрън и Телониъс Монк (п), Чарли Крисчън (к), Дизи Гилеспи и Фетс Наваро (тр), Кени Кларк и Макс Роуч (уд), а малко по-късно и Чарли Паркър (с). Злите езици говорят, че тези момчета нарочно ускорявали темпото и усложнявали хармониите, за да изхвърлят от сцената онези музиканти, дошли също да посвирят, но които не били на подобаващото техническо ниво. Новият стил изисквал от музикантите едновременно добра техника и добри познания в хармонията и това е една от причините голяма част от суинг музикантите да не могат да се адаптират към него. В същото време бопърите за първи път възприемат себе си като артисти. Те престават да се интересуват от забавляването на публиката, като разширяват емоционалния обхват на своята музика върху области, които изискват от слушателя да слуша с напрежение и внимание. През 1945 г. бопът експлодира напълно завършен като стил с първите записи на квинтета Гилеспи/Паркър. Това стряска слушателите и дава основание да се говори за "боп революция". Всъщност бибопът логично еволюира от сунга, но поради продължилата две години забрана на звукозаписите (профсъюзът на музикантите стачкува и поради това от края на 1942 до края на 1944 г. няма записани в студио изпълнения) развитието на джаза е станало скрито от широката публика. Хармоничната трудност и истеричното темпо на бибопа и днес шокират при първо слушане, а на времето си са предизвиквали сензация и смесени чувства. Редица суинг-величия се изказват против новия стил (вкл. Армстронг), но със залязването на суинга много от тях са принудени да го усвоят, за да са конкурентни на младите - между тях Колман Хокинс и Лестър Йънг. Звукозаписните компании опитват да направят от бопа новата популялна музика на Америка, но мястото вече е заето от певците на поп-балади. Бибопът никога не добива широка популярност, защото музикантите правят всичко възможно на тази музика да не може да се танцува, докато за голяма част от журналистите тя е просто ексцентрична глупост. Но бибопът води до промени в маниерите на свирене, и новите стават стандартни за джаза въобще. Обичайният квинтет или квартет в бибопа става стандарт за джаз-група (саксофон и/или тромпет плюс пиано, бас и ударни). Най-значимата промяна става при пианото, където лявата ръка няма вече задължението да поддържа ритъма и хармонията, а дясната започва да импровизира бързи линии, почти като духов инструмент. Импровезацията - духовите инструменти особено - се осланя изключително на хармоничната структура на пиесата, създавайки нови и нови мелодични пасажи, далече от оригиналната мелодия. Барабанистите прехвърлят основния ритъм от бас-барабана на цимбала и фуса, а басистите поддържат ритъма с т.нар. "ходещ" бас - четвъртини, които почертават хармоничната основа. И въпреки че виртуозността никога след това не е имала такова изключително значение и дори прекаленото й демонстриране често е критикувано, след бибопа е немислимо вече един музикант да претендира за място под слънцето, ако няма добра техническа подготовка. Бибопът определя развитието на джаза през следващите 20 години. Куул джазът и хардбопът добавят липсващата мекота и танцувалност, като по тази начин правят основните елементи на бибопа достъпни за широка аудитория. Бибопът за първи път показва, че е възможно голямо отклонение от установените музикални рамки. В началото на 60-те фрий джазът довежда до краен предел търсенията на боп-иноваторите и даже от позицията на извървения път бибопът вече изглежда твърде консервативен. http://meloman-bg.com/
|
|
| Стилове: | Джаз&Класика |
| Приноса на Dizzy Gillespie в джаз музиката е огромен. Един от най-големите тромпетисти на всички времена, Gillespie е можеби най-отворения към всякакъв тип новости джаз изпълнител на своето време. Лидера на две от най-големите банди в цялата история на джаза се отличава от всички останали с неветроятното умение да прави шоу. Най-малкия от девет деца, John Birks Gillespie израства учейки се да свири на тромбон, но на 12 годишна възраст преминава на тромпет. Музикалната си кариера започва през 1937-а когато става член на бандата "Teddy Hill"s Оrchestra". |
Титаничен е приносът на Дизи Гилеспи към джаза. Един от най-великите джаз тромпетисти на всички времена - Гилеспи е толкова комплексен изпълнител, че съвременниците му предпочитат да подражават на Майлс Дейвис и Фетс Наваро, и едва с появата на Джон Фадис през 70-те стилът му е пресъздаден успешно. Като че ли с магическа пръчка Гилеспи кара всяка "грешна" нота да пасне хармонически и далеч е изпреварил колегите си от 40-те, включително Чарли Паркър. За разлика от Бърд, Дизи е ентусиазиран учител - записва музикалните си иновации и жадува да ги обясни на следващото поколение, за да осигури на бибопа основополагаща роля в джаза.
Дизи Гилеспи е сред ключовите основоположници на афро-кубинския (или латино) джаз, тъй като пръв включва конгите (в лицето на Чано Посо) в оркестъра си през 1947 г. и отрано усвоява комплексните полиритмии. Като ръководител на един от най-съвършените бигбендове в историята на джаза, Гилеспи стои далеч от мнозинството на бопърите с несравнимата си артистичност и представя на публиката своята музика по един достъпен и забавен начин. С издутите си бузи, пречупения тромпет (получил формата си случайно в началото на 50-те, когато един танцьор се спъва в инструмента) и искрящо остроумие Дизи е истинска наслада за очите. Като природно надарен хуморист той се изявява и като великолепен скат певец, а понякога на шега застава и зад латино перкусиите, но славата му иде, естествено, най-вече от великолепното владеене на тромпета и от доказаните ръководни способности.
Джон Бъркс Гилеспи е най-малкото от девет деца и сам се учи да свири на тромбон. 12-годишен се захваща с тромпета. Израснал в бедност, той печели стипендия за селскостопанско училище в Северна Каролина, но го напуска през 1935 г., за да си потърси работа като музикант. Вдъхновен и повлиян от Рой Елдридж, Гилеспи (скоро прекоросан Дизи) се присъединява към бенда на Франки Феърфакс във Филаделфия. През 1937 заема мястото на Елдридж в оркестъра на Теди Хил. Първият запис на Дизи е версията на Хил на "King Porter Stomp". Групата свири из Европа. Скоро Гилеспи напуска и се подвизава като музикант на свободна практика около година. В периода 1939-41 г. се присъединява към популярния оркестъра на Кеб Калоуей и често записва с него - по многобройните му кратки сола може да се проследи неговото развитие; в "Pickin" the Cabbage" вече проличава собственият му почерк. Калоуей обаче не обръща сериозно внимание на иноваторския подход на Гилеспи и определя солата му като "китайска музика". Уволнен е през 1941 г., след опит Калоуей да бъде наплют (макар че Гилеспи опира пешкира, истинският виновник е Джона Джоунс).
По това време Дизи вече е срещнал Чарли Паркър и е намерил в негово лице потвърждение, че музикалните му търсения са в правилна посока. В периода 1941-43 г. той минава през много групи - сред тях тези на Ела Фицджералд, Коулман Хоукинс, Бени Картър, Чарли Барнет, Фес Уилямс, Лес Хайт, Клод Хопкинс, Лъки Милиндър (с когото записва през 1942) и дори Дюк Елингтън (само за четири седмици). Освен това Гилеспи предоставя забележителни аранжименти на групите на Бени Картър, Джими Дорси и Уди Хърман (последният го съветва да зареже тромпета и да се посвети на аранжорството!).
Дизи обаче пренебрегва съвета и продължава да участвува в джем сешъните в клубовете на Минтън и на Монро и да изпробва там новите си идеи. Към края на 1942 г. се присъединява към бигбенда на Ърл Хайнс, където е нает и Чарли Паркър (като тенор саксофонист). За жалост този оркестър, направил първите стъпки в бибопа, не е документиран. По това време Гилеспи вече има завършен индивидуален стил - оттогава датира и най-известната му композиция "A Night in Tunisia". Когато певецът на Хайнс Били Екстайн се отделя и заформя нов боп оркестър, в него се включват Диз и Бърд, а също и Сара Воон. Гилеспи има няколко записа съвместно с Екстайн през 1944 г. (за отбелязване са "Opus X" и "Blowing the Blues Away"). Същата година той участвува и в два от сешъните на Коулман Хоукинс, считани за първите дългосвирещи бибоп записи - там изпъква композицията на Дизи "Woody"n You".
Гилеспи прави големия пробив през 1945 г., когато новосформираният му състав, включващ Чарли Паркър, влиза в студио. Техните интерпретации на парчета като "Salt Peanuts", "Groovin" High" и "Hot House" смущават суинг феновете с иновативността и стремителността си - версията на Дизи на "I Can"t Get Started", например, изцяло префасонира стария хит на Бъни Бериган. На новия френетичен, но нелишен от вътрешна логика стил са необхоими две години, за да се впише в основното течение на джаза. През 1945 г. Гилеспи ръководи бигбенд, който бързо се разпада, а в края на годината заминава заедно с Паркър за Западното крайбрежие за изява в клуба на Били Бърг в Лос Анджелис. За жалост публиката (като се изключат местните музиканти) не е ентусиазирана и Дизи скоро се връща в Ню Йорк.
На следната година Гилеспи събира нов оркестър, който има голям успех и влияние в продължение на четири паметни години. От този период датират композиции като "Manteca", футуристичното "Things to Come" и "Cubana Be/Cubana Bop" с Чано Посо. Бендът се превръща в благодатна почва за развитие на новата музика - през него минават музиканти като Милт Джаксън, Джон Люис, Рей Браун и Кени Кларк (бъдещите членове на Модърн Джаз Куортит), Джеймс Мууди, Джей Джей Джонсън, Юсеф Латийф и дори младият Джон Колтрейн. Със своята барета, козя брадичка и "боп" очилца Дизи се превръща в емблема на тази музика. През 1948-49 г. почти всяка бивша суинг група се опитва да свири боп и известно време големите звукозаписни компании полагат усилия да наложат новия стил като мода.
Но тази мода трае само до 1950 г. и Гилеспи е принуден да разпусне революционния си оркестър. Няколко пъти той се събира отново с Чарли Паркър (сред тези паметни случаи е концертът в Massey Hall от 1953 г.), прави турнета с Jazz at the Philharmonic (където се "сражава" с напористия Рой Елдридж), ръководи "звездни" звукозаписни сешъни (със Стан Гец, Сони Ролинс и Сони Стит например), формира и малки състави - в един от тях през 1951 г. за кратко се включват Колтрейн и Милт Джаксън. През 1956 г. формра бигбенд, спонсориран от Държавния департамент, който след успешни изяви в Европа предприема продължително околосветско турне. Бендът просъществува до 1958 г. Сред младите участници в него са Лий Морган, Джо Гордън, Мелба Листън, Ал Грей, Били Мичъл, Бени Голсън, Ърни Хенри и Уинтън Кели. Куинси Джоунс (редом д Голсън и Листън) прави част от аранжиментите. След разпускането на оркестъра, през 60-те години Гилеспи отново работи с малки състави - в тях участвуват фигури като Джуниър Манс, Лио Райт, Лейло Шифрин, Джеймс Мууди и Кени Барън. Гилеспи не губи популярността си, по различни поводи застава начело на формирани за случая бигбендове и редовно участвува в джаз фестивалите. В началото на 70-те е на турне с Giants of Jazz. Тромпетните му изпълнения започват постепенно да губят блясъка си и работите му от 80-те са вече твърде спорни. Той продължава да обикаля света и да обучава млади изпълнители. През последните години от живота си е ръководител на United Nation Orchestra (с Пакито Д’Риведа и Артуро Сандовал). Продължава дейността си до началото на 1992 г.
Кариерата на Дизи Гилеспи е обстойно документирана след 1945 г., предимно в каталозите на Мюзикрафт, Дайъл и Ар Си Ей през 40-те, Върв през 50-те, Филипс и Лаймлайт през 60-те и Пабло в по-късните години.
|
Dizzy Gillespie on The Muppet Show 03:46 From: doogit Views: 111391 |
|
Akon - Once in a While 05:59 From: alurr06 Views: 131030 |
|
Charlie Parker & Dizzy Gillespie 04:21 From: saiwaiakame Views: 198453 |
|
Dizzy Gillespie & Louis Armstrong - Umbrella Man 03:00 From: mytoxx Views: 105847 |
|
Dizzy Gillespie Big Band 1947 groovy man 02:47 From: dpizza Views: 32162 |
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола. Търсене
За този блог
 Гласове: 7139
За blog.bg |
Помощ |
F.A.Q. |
Поверителност
Инвестор.БГ АД © 2001-2012 Blog.bg Всички права запазени. Контакти | Реклама | Кариери | Споразумение за ползване
Investor.BG AD © 2001-2012 Blog.bg All rights reserved. Contact Us: blog@investor.bg | Advertising | Лични данни
|