(Колаж от автопортрети на художника
и картина от Стара Загора) -  Avangardi (РИК"Искра-МИ")

Изкуствоведът Марин Добрев представи книга за старозагорските художници

Д-р Марин ДОБРЕВ - Изкуствовед, 
директор на Художествената галерия в Стара Загора

  Изкуствоведът Марин Добрев - директор на  Художествената галерия в Стара Загора, представи пред почитатели на изобразителното изкуство луксозно издание "Художниците на Стара Загора".
   "Художниците на Стара Загора", е посветено на паметта на 50 художници, които по думите на автора през последните 120 години имат свой принос към културния живот и традициите на града. Много от тях са и сред значимите личности на българското изкуство.    В края на 1878 г. Атанас Гюдженов идва в Стара Загора, за да помогне за възкресяването на опустошените църкви и остава тук за цял живот като иконописец и театрален художник. По-късно двамата братя Антон и Георги Митови заминават в Италия, за да учат живопис. В чужбина усъвършенстват таланта си Никола Попов и Георги Евстатиев. Сред първите възпитаници на Държавното рисувално училище са Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Васил Маринов, които подреждат първите самостоятелни и колективни изложби в родния си град. С дарените живописни платна е сложено началото на картинната сбирка към Археологическото дружество "Августа Траяна". Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров представят първите си изложби в Стара Загора и заедно с Димитър Куцаров и Васил Маринов активно участват в създаването на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив.    Традицията хвърля мост между поколенията старозагорски художници и в края на 20-и век своето място в гилдията и пътя към национални и международни изяви намериха Белин Мартинов, Янаки Кавръков, Емил Иванов, Илия Тодоров, Александър Козаров, Тодор Калпакчиев. Между 1994 и 2002 година на много от тези художници Старозагорската художествена галерия посвети 36 ретроспективни изложби.    Новата книга на Марин Добрев "Художниците на Стара Загора" е богато илюстрована. Тя включва повече от 200 репродукции. 

КАРТИНИТЕ НА ТОДОР КАЛПАКЧИЕВ ПОМНЯТ ДВЕ ПОКОЛЕНИЯ СТАРОЗАГОРЦИ

     Т. Калпакчиев - Улица в Стара Загора, 1958 г.

          Името му е Тодор Калпакчиев. За две поколения старозагорци това е най-известният техен художник. От ателието му излизат хиляди живописни платна. Негови картини притежават стотици семейства в този град. Организирал е над петдесет самостоятелни изложби в България и чужбина. Импулсивен е и реагира на всичко, което предизвика неговия поглед. Творчеството му е неравностойно. По едно и също време може да създаде великолепни произведения и смущаващо първични. Емоцията често изпреварва принципите на разума. Изкуството за него е форма на живот, независимо дали в него всичко се харесва на другите.

           Т. Калпакчиев - Търново
   
          Роден е на 1 април 1913 година. Няма и десет години, когато освен с училището започва да се занимава със спорт и рисуване. През 1922 г. се записва в детския спортен клуб "Берое". Оттогава датира и проявеният интерес към магията на боите. Намира време и за двете. Години наред, макар и странно за приятелите му, той поддържа тези си увлечения. Завършвайки гимназията, съмненията за пътя в живота са вече разсеяни. През 1935 г. постъпва в Художествената академия. Попада в ателието на Дечко Узунов. По-скоро попада под магнетизма на неговата артистичност и изкуство. Паралелно със следването върви и увлечението му по футбола. И за разлика от масовото, чисто младежко забавление, той показва дарба и в това поприще. Тези му умения са бързо оценени и през 1937-38 години той е включен в националния отбор на България по футбол. Следва и появата му на "Парк де Пренс" в Париж. През 1940 г. Калпакчиев завършва Художествената академия. Противно на общоприетото, да започне веднага учителска дейност, той отказва държавна работа, отдавайки се изцяло на живописта. Интересът към спорта бързо спада. През 1941 година открива първата си самостоятелна изложба в София. В нея включва над 100 произведения от годините на следването си и нови платна. Заедно с етюдите и портретите той представя първите си пейзажи от родния град.
           Т. Калпакчиев - Търново

        През 1944 година Калпакчиев се завръща окончателно в Стара Загора. Пристрастието му към пейзажа е вече оформено. Рисува много и навсякъде, дори и из прозаичните места, които другите художници дори не са удостоявали с внимание. Обикаля околностите. Влюбва се в Мъглиж, в малките къщи и големия Балкан над тях. Рисува реката и скалите около нея. Още по това време го интересуват множеството гледни точки към един и същ обект. Дори и след години той се връща към него, при все че го е рисувал многократно. Въздействието обаче е винаги различно. През 1945 година участва в основаването на дружеството на старозагорските художници. Оттогава до 1982 година той неизменно присъства в неговите колективни изложби. Отношението към родния град през това десетилетие покрива почти цялото му творчество. През 50-те години запечатва в платната си почти всяко кътче от Стара Загора. Открива атмосферата на село Турия и се влюбва в нея. Често ще се връща към реката с моста и кацналите встрани къщи. Със страстта на старите импресионисти той рисува тази панорама десетки пъти, през всички сезони – своите и на природата. Почти всяка година открива персонална изложба. Нуждае се и от нови предизвикателства. 

          Т. Калпакчиев - с.Турия


          Т. Калпакчиев - с.Турия - зиме, 1959 г.
 
        След улиците и къщите от своя град, селцата от Средна гора и Стара планина, той търси други силуети, други цветове и излъчване. Намира ги в Созопол и Несебър. Живописта му става все по-пъстра и неспокойна. Но почивката на душата му е винаги в Стара Загора. Не рисува липите, но и няма изчерпване на сюжетите. Намира ги дори в дъжда и оскъдния сняг. Той е човекът с кутията бои на рамо. Пейзажите са в него. Точно така рисува себе си през 1963 година - най-добрият му портрет въобще. 

                Автопортрет , 1963 г.
               
                  В него няма щампа, а артистичност и разкрита същност. Това го спасява и от баналността, и от превзетата професионалност. Често се преекспонира и след отрезвяването отново намира странното си място между експресията и романтиката, между голямата школовка и наивитета. Важното за него е да се осмисля деня. И тогава, когато почти всички негови колеги ще бягат от безличието и скуката на новата архитектура, той ще намира своя живец, дори и ако трябва пред сивия незавършен блок да сложи разкривена зелена пейка и червено кошче за боклук до нея. Когато няма желание за това, рисува цветя - гладиоли, мушката или просто цъфнали клонки. Ако няма и тях -той просто ги измисля. Важното е да има цвят, много цвят, сред който да пътува. 


            Т. Калпакчиев - Стара Загора

  
   Т. Калпакчиев - Стара Загора - чаршията

          През 1969 година Калпакчиев открива първата в страната частна галерия. Вероятно мнозина си спомнят малката къща в центъра на града / сега там е Общината/ с табелата и стъпалата към бялото мазе, претъпкано с картини. Част от тях взема, за да покаже в чужбина. През 1970 година открива самостоятелни изложби в Австрия, Швейцария и Германия. Оттам свои творби не връща. Носи само диплома, с която го удостояват за почетен гражданин на Майнинген, Германия. Това е и покана за нови изложби. Една година му е напълно достатъчна да създаде стотици нови картини и от тях да подбере най-добрите. С тях отново заминава за Австрия и Германия. През следващите две години организира там още няколко изложби. Междувременно е разширил кръга на любимите си сюжети за рисуване. Из крайморския булевард и шарените сокаци на Цариград той все едно е намерил игривия образа на душата си. Друг нюанс от нея открива в Смолян и Родопите. Копривщица го пленява с пъстрия ритъм на възрожденските си къщи, а Мелник - с розовеещите си скали. 
       
              Т. Калпакчиев - Мелник, 1974 г.

      През 1974 год. Калпакчиев е приет за член на “Academie des Boaux-Arts” във Франция. За тези си изложби той е достатъчно самокритичен. От десетки платна избира по едно - това, в което идеята е поела пътя на търсения видим образ.              През 1976 година е изложбата му в Цариград, а след още две - в Париж. Част от тези картини той показва тук, в Стара Загора, но никога обратно. От изложбите му в чужбина са се върнали само няколко.          
           Т. Калпакчиев - Руската църква в София, 1967 г.

          Ритъмът на неговото творчество през следващите години става изтощителен и все по-често - самоцелен. Последната голяма изложба той реди през 1982 година във Военноисторическия музей в София. Изтощението и последвалото заболяване деформират в значителна степен деликатното равновесие между емоция, форма и цвят. Крушението на художника не му е подвластно. Разядено е здравето му. На 10 септември 1984 година Тодор Калпакчиев умира. Скоро старозагорци ще го забравят. Помнят го със смесени чувства и колегите му. Обичат го ония, които десетилетия не са свалили картините от стените на своите домове.
 

за интересната информация!!

че в този блог откривам още един човек, който се интересува от изобразително изкуство, което ми е любимо.
Ако имате време, можете да разгледате разни неща при мен, обърнах доста внимание на тази тема, въпреки че не се радва на голям интерес.
Но пък за мен е по-важно да се занимавам с неща, които ме интересуват.
Поздрави :)))

картините са прекрасни, впечатлиха ме много. Поздрави и прохладен ден.
Нина

Аз съм от Ямбол но с интерес прочетох информацията за художника Калпакчиев и ме впечатлиха пейзажите итова колко ного платна е създал.Гордея се че имаме такива таланти .Обичам живописта и бих се радвала да посетя изложва на негови картини.Поздрав!

и на мен много ми харесват картините..много!

Истински картини на истински художник!
Поздрави!

С удоволствие бих украсила дома си с негови картини!
Поздрав! :)

Благодаря за удоволствието да се докосна до изкуството на един голям художник!:)

продавам